Хедър Греъм - Триумф

— Току-що се върнах от болницата — промърмори тя, за да изрази по някакъв начин протеста си.

— В такъв случай би трябвало да споделиш ваната ми.

Обърна я и ловко започна да разкопчава копчетата и да развързва връзките на дрехите й. Обувките й излетяха, последваха ги чорапите и не след дълго дрехите й лежаха на купчинка на пода. Той я вдигна и влезе във ваната с нея. Когато се опитаха да седнат, коленете им се удариха. Изправиха се отново, застанали лице в лице във водата. Изненадващо за самата себе си тя се засмя.

— Не можем да се поберем…

— Не можем, така ли? — попита той, обхвана брадичката й с шепата си и я целуна.

После тя усети как сапунът в ръцете му се плъзна по тялото й, по гърдите, между бедрата… Тия цялата трепереше, все още омаяна от целувката му. Внезапно сапунът се озова в ръцете й. Насапуниса раменете му, гърдите му, бедрата му, члена му. Сапунът се изплъзна от ръцете й и падна във водата. Пръски обляха телата им. Двамата се наведоха във водата, сблъскаха се и избухнаха в смях. После нейните очи срещнаха неговите, тя видя огъня в тях, почувства как той я изгаря отвътре. Тейлър я повдигна, излезе от ваната, отнесе я на леглото и само след секунди беше в нея. Тия се запита как досега бе живяла без него.

— Ти наистина не искаш да ме изслушаш, нали? — промърмори тя.

— Изслушах те, но просто отказвам да се съглася. Ти си моя съпруга и аз ще бъда с теб. Независимо от това, че не съм нито южняк, нито плантатор, както би ти се искало.

— Казах ти — не си ми неприятен.

— Ще трябва да престанеш да го повтаряш с такава страст. Може да започна да си мисля, че всъщност съм ти доста приятен и дори ме харесваш.

— Аз бих искала да… да си отида у дома.

— Искаш да кажеш във Флорида. По-далеч от мен.

— Във Флорида — съгласи се тя. — Аз ти казах… просто не искам…

— Какво не искаш?

— Деца.

Изглежда, умората най-после я надви. По някое време през нощта тя се събуди и усети, че той е зад гърба й. Тялото му бе притиснато към нейното. Тейлър сигурно бе разбрал, че се е събудила, защото я докосна. Ръцете му се обвиха около нея, обхванаха гърдите й и той отново бе в нея, а тя отново се извисяваше в топлия сладък дъжд на екстаза. После се понесе надолу, в нощта от кадифе и тъмнина.

— Ще трябва просто да ми простиш — прошепна той в ухото й.

— Ще се опитам — промърмори Тия.

Следващото нещо, което осъзна, бе, че трепери. Беше лято, беше горещо, но тя замръзваше. Не можеше да се стопли. Отначало се притисна плътно към него, за да се сгрее. Не беше достатъчно. Ръцете му я бяха прегърнали, после усети, че я завива с одеяла, но не можеше да отвори очи.

Студено, студено, студено…

Толкова бе студено… и тя сънуваше. Беше в Симарон край езерото. Слънцето грееше, а тя трепереше.

Някой я извика. Настойчиво. Звукът идваше от къщата. Но тя видя Тейлър. Той стоеше на отсрещната страна на езерото. Изглеждаше много, много далеч. Искаше да отиде при него. Но й беше толкова студено, а те й викаха от къщата. Само ако можеше да стигне до Симарон, щеше отново да се стопли. Щеше да види слънчевите лъчи, танцуващи по водите на реката, да се наслади на поляната, която се спускаше надолу към брега, на копринената мекота на зелената трева, да се полюбува на пухкавите облаци, плуващи в небето.

— Искам да си отида у дома… Трябва да си отида у дома…

— Шт… всичко е наред.

В следващия миг той не беше от другата страна на езерото. Държеше я отново в ръцете си. И тя най-после бе спокойна — беше там, където искаше да бъде. Но започна да се изплъзва от ръцете му. Искаше да му каже нещо, да се вкопчи в него, но не можеше. Пропадаше… в мрака.

Не можеше да си спомни нищо, нито да почувства нещо. Той я караше да пие нещо; тя усети горчивия вкус на хинина. Отвори очи и се зачуди какво се бе случило. Беше облечена в нощницата си и не бе сама с Тейлър. Той беше в стаята, но бе облечен в униформата си, Иън и доктор Флауърс също бяха там. Лекарят сложи ръка на челото й. Лицето му бе сериозно и загрижено.

— Чуваш ли ме?

— Да. — Гласът й бе прегракнал, гърлото я болеше и трудно преглъщаше.

— Изпий още малко от това.

Тия покорно го послуша и затвори очи. Вече не й бе толкова студено, само беше уморена, много, много уморена.

— Заразила си се с треска в болницата, Тия — нежно заговори доктор Флауърс. — Но мисля, че най-лошото вече мина. Сега трябва да спиш и да почиваш. Разбираш ли?

Тя кимна. Стори й се, че ги чу да разговарят отново помежду си. Видя нещо странно в очите на Тейлър.