Хедър Греъм - Триумф

Той я погледна и повдигна вежди.

— Ужасна? Ти беше прекрасна кокетка, скъпа моя дъще.

Джарет се усмихваше, но тя се изчерви.

— Сериозно, татко, искам да кажа, че аз обичах да се забавлявам, да се шегувам, но… Животът тогава бе съвсем различен.

— Тия, боя се, че Рей е по някакъв начин обсебен от теб. Ти не си направила нищо лошо. Ти си красива, любезна, приятелски настроена, била си донякъде благосклонна към ухажването му, но… си се влюбила в друг мъж.

Тя се облегна на широките гърди на баща си.

— Ние мислим толкова различно — промърмори Тия.

— Ти и Рей, или ти и Тейлър?

Тя се засмя.

— Двамата с Тейлър изобщо не мислим по един и същ начин с изключение на…

— С изключение на това, че се обичате. Вие цените живота, вярвате в доброто, в почтеността, в семейството, нищо, че понякога не сте на едно и също мнение.

— Може би.

— Ти си влюбена в него, нали? — попита я той.

— Да, влюбена съм — призна си тя. — Татко, дали той… — започна Тия, но гласът й заглъхна.

Джарет се извърна към нея и повдигна брадичката й. Баща й винаги й се бе струвал толкова мъдър. Той виждаше всичко, разбираше толкова много неща, дори я остави сама да определя живота си.

— Дали той те обича? — попита баща й.

— Той ме отпрати — тъжно сподели тя.

— Той те е изпратил там, където си искала да бъдеш.

Младата жена прехапа устни. Не беше точно така. Тя искаше да бъде с него.

— Битките бяха ожесточени и кървави, Тия — припомни й баща й.

— Имаш ли вест от Тейлър?

— Имам вест от Иън. Тейлър препуска непрекъснато от щаба на Шърман до щаба на Шеридан и щаба на Грант. Непрекъснато се намира на вражеска територия и рядко спи два пъти на едно и също място. И след като не може да бъде с теб, очевидно е решил, че ти трябва да бъдеш със семейството си.

— Благодаря ти, татко — усмихна се младата жена.

— Знам малко за сложните брачни отношения.

— Ти? — смая се тя.

— От майка ти. Тя може да пази една тайна, докато не подлуди човека!

Точно в този момент Тара се появи от другия край на моравата. Джарет предупредително притисна пръст към устните си, а Тия прихна от смях. Беше на седмото небе от щастие. Отново всичко беше както преди. Толкова се радваше, че баща й е до нея, толкова много го обичаше. Всичко наоколо беше чудесно, свежо и чисто. Но най-много се радваше да види родителите си заедно. Те двамата изглеждаха така щастливи. Не можеше да се твърди, че животът им е бил лесен, ала те винаги бяха успявали да се справят, защото бяха неразделни.

Почти всичко в нейния роден дом бе както някога. С изключение на това, че докато седеше на масата за хранене с родителите си, тя можеше да види от стола си в далечината мъжа, който дежуреше в наблюдателната кула край доковете. Тия знаеше, че хората на баща й непрекъснато патрулират наоколо.

Тия не остана толкова дълго, колкото й се искаше. Престоят й в бащиното й имение бе ограничен само до няколко седмици, защото трябваше да се върне на изток и да потърси Джулиан и Рианон. Искаше да им помогне, когато се родят бебетата. Беше разбрала от Джулиан и Алайна, че ражданията наближаваха.

Така се случи, че и двете раждания подраниха. Кейти Кайл Маккензи се роди на деветнадесети септември. Имаше платиненоруси къдрички и големи сини очи, но във всичко друго приличаше на майка си. Тия си помисли, че не бе виждала по-красиво бебе. Само след два дни се роди Алън Ангъс Маккензи — красиво бебе, също като Кейти, със съвсем малко червеникав оттенък в тъмната си косица и с очи, зелени като очите на майка си. Тия беше много радостна за снаха си и жената на братовчед си и за новото попълнение в рода Маккензи. Можеше да се занимава с малки деца, да помага за отглеждането на бебетата.

Най-присърце й бе Шон, понеже той бе най-голямото дете от новото поколение и у него вече се забелязваха първите признаци на упорит характер. Все пак имаше моменти, когато момчето се нуждаеше от цялото внимание на майка си. По това време Иън беше много зает. Получи се писмо от него, в което той се извиняваше, че не може да се върне, понеже военните операции изискваха присъствието му на бойното поле — Федерацията бе решила да постигне крайната победа, а Конфедерацията бе решена да се бори докрай. В края на август Атланта най-после падна. Макар че Тия не бе получила писмо от Тейлър, научи от Риса, че той прекарал няколко седмици с армията, предвождана от генерал Шърман, осигурявайки връзката между Шърман и останалите военачалници, като в същото време следял зорко ходовете на южняците.