Хедър Греъм - Триумф

Дали той знаеше, че тя се бе изплъзнала от пазача си, че бе напуснала града, без да зачита заповедта му? Дали беше ядосан или…

Дали се бе видял с Тейлър?

— Джеси — промълви Сидни.

Той прекоси стаята и приближи към нея. Тя почувства погледа му, видя малките бръчици по красивото му лице. Отстъпи назад.

— Сидни, дяволите да те вземат, Сидни…

Протегна ръце. Тя срещна погледа му, устата й пресъхна, а сърцето се разтуптя. Той бе жив. Това беше истинско чудо. Толкова бе щастлива да го види. Така жадуваше да го докосне…

— Сидни.

За нейно изумление той се отпусна на едното си коляно и я притегли към себе си. Ръцете му се обвиха около кръста й; държеше я сякаш бе крехка порцеланова статуетка. Тя се поколеба, а пръстите й се заровиха в кестенявите вълни на косата му. Джеси се изправи, без да сваля ръце от нея. Очите му отново срещнаха нейните. Той я целуна, после пак и пак…

— Сидни… ти си станала янки!

— Не съм!

Той се отдръпна. Усмивката му бе нежна и красива. Същата онази усмивка, която я накара да се влюби в него от пръв поглед.

— Ти прекарваш нелегално роби.

— Видял си се с Тейлър?

— Да.

— Той каза ли ти…

— Подробности? Не. Но не мисли, че ще се отървеш толкова лесно — ти ще ми разкажеш какво се е случило. Всички подробности. А след това аз, разбира се, ще те удуша, защото си една малка глупачка. Това, което си сторила, е много опасно, повече от опасно, то е…

— Джеси?

— Какво?

— Обичам те!

— О, Господи!

Той я вдигна на ръце, а тя зарови глава на гърдите му. Обви ръце около врата му, а той я отнесе в спалнята и двамата се отпуснаха на леглото. Погали я нежно по косата.

— И аз те обичам, Сидни, обичам те, обичам те, обичам те…

Изминаха много часове, когато той отново й каза, че ще я удуши, но нея вече не я бе грижа. Знаеше, че не го мисли в действителност.

Още с пристигането си във Флорида Тия веднага се върна в Симарон, за да не губи от скъпоценното време за среща с родителите си. Баща й много се зарадва, когато узна, че единствената му дъщеря се е омъжила за Тейлър Дъглас, а Тия си го обясни с факта, че баща й харесваше повече янките. Но знаеше, че има и още нещо. Баща й харесваше Тейлър, уважаваше го и затова посрещна с такава радост вестта за нейната женитба. Майка й съжаляваше, че не й бе предоставена възможност да организира достойна венчавка на дъщеря си, но, от друга страна, Тара беше практична и уравновесена жена и знаеше, че всички бяха длъжни да се съобразяват с ограниченията, наложени от войната, и че сега най-важното бе да се оцелява на всяка цена. Но нито баща й, нито майка й бяха изненадани от женитбата й с Тейлър.

— Ти се държеше по-особено с него още от самото начало, скъпа моя — каза й Тара. — Имаше нещо между вас… нещо, което досега не е имало между теб и останалите ти обожатели. Толкова се радвам за теб! Но не съм сигурна дали Реймънд Уиър е научил за сватбата ти. Той бе тук миналата седмица и не забрави да попита за теб, така че бъди по-внимателна с него, скъпа, и не го разигравай повече.

— Никога не съм го разигравала! Не му ли каза, че съм омъжена?

— Не, защото нямах удобна възможност да поговорим по-подробно.

— Да, мога да си го представя. — Тия се разтревожи, понеже лицето на майка й помръкна, сякаш криеше от дъщеря си нещо не много приятно. — Мамо, какво има?

— Той отново се спречка с баща ти.

— Какво се случи? О, майко, бих искала баща ми да внимава повече, когато споделя убежденията си и възгледите си. Не бива да забравя, че живеем в щат, подкрепящ Конфедерацията.

— Тия, този път вината не е на баща ти. Рей дойде тук, решен да узнае къде се намираш. Баща ти му отговори, че ти си с Иън във Вирджиния, а Рей избухна и заяви, че той няма право да те праща при янките.

— Но той не ме е изпращал никъде! Рей е най-вбесяващият мъж, когото познавам. И като си помисля, че навремето си бях въобразила, че съм влюбена в него! Опитах се няколко пъти да го накарам да разбере, че аз съм независима, че се опитвам сама да взимам решенията си, да вървя по избрания от мен път въпреки баща си и двамата си по-големи братя, както и властните ми братовчеди, с които трябваше да се преборя. А сега се появи и Тейлър…

— Тия, не се тревожи за това. Той дойде и си отиде. В края на краищата все някой ще му каже, че си се омъжила, и той ще престане да се интересува от теб.

По-късно през деня, когато седеше с баща си на брега, Тия се престраши да го попита:

— Татко, наистина ли бях такава ужасна кокетка?