Хедър Греъм - Триумф

— Не.

— Е, днес може да имаш късмет. Довиждане, скъпа — каза й той. — Моли, благодаря ти! — подвикна към прислужничката и тръгна да излиза.

— Тейлър! — извика Тия и за своя изненада скочи след него.

Той спря на поляната и се обърна, изчаквайки въпроса й. Младата жена видя, че Фрайър е до оградата. Добрият стар Фрайър. Той си бе получил обратно коня. Това сигурно го е направило щастлив, за разлика от факта, че имаше нея.

Редник Шелби се бе облегнал на една от колоните на верандата и я чакаше. Тя се почувства неловко, усмихна му се за добро утро, но точно в този момент предпочиташе да няма публика.

— За дълго ли заминаваш? Или ще се върнеш по-скоро?

Почувства отчуждения му златист поглед, който се плъзна студено по нея. Устните му се извиха в лека усмивка.

— Искаш ли да се върна? — учтиво попита.

Шелби беше зад тях. Тия почувства как страните й пламнаха.

— Раз… разбира се.

Тейлър приближи към нея. Целуна я по бузата и прошепна в ухото й: „Лъжкиня!“. После, без да й отговори, закрачи към Фрайър, метна се на седлото и препусна по пътя.

В болницата узна кои бяха демоните, които го измъчваха. Войниците, лекарите, пациентите, съпругите, сестрите и санитарите — всички говореха за ужасните събития, случили се край тунела. Юнионистките инженери бяха прокопали тунел, за да достигнат позициите на Конфедерацията. Чернокожите войници били подготвени да влязат в него, но в последния момент били изтеглени. Генералите решили, че ще изглежда така, сякаш са решили да пожертват чернокожите си войници.

Но поставените експлозиви не задействали както било планирано. Войниците, които заменили негрите, не били добре обучени и се паникьосали. Бунтовниците контраатакували. Последвалото било истинска катастрофа. Един от ранените, когато узна, че е съпруга на Тейлър, й разказа по-подробно.

— Полковник Дъглас непрекъснато им повтаряше, че стратегията им е погрешна и че войниците могат да бъдат уловени като в капан в тунела, но някой заяви, че той бил кавалерист и дори и да е изучавал инженерство и архитектура, все пак се е учил да строи къщи, а не военни съоръжения. Тогава полковник Дъглас се ядоса и им заяви, че в такъв случай неговата информация не им е нужна, след като не желаят да изслушат мнението му. Беше разгневен, че в последната минута са сменили войниците. Сигурно сега е съвсем побеснял, когато толкова много мъже бяха разкъсани на парчета. Той не искаше да се окаже прав. Но той беше там, госпожо, спусна се към тунела, опитвайки се да изведе мъжете, когато всичко избухна в лицата ни. По-късно помоли да го изпратят при генерал Магий и замина сам. Казват, че в тази операция са участвали около двадесет хиляди мъже и че ние сме изгубили почти четири хиляди. Това беше едно от най-ужасните неща, които съм виждал в тази война, а аз съм бил с армията на Потомак още от самото начало. Разбирате ли… говоря за онези ранени, които започнаха да пристигат днес. Някои от тях са в много тежко състояние.

И наистина през целия ден не секваше потокът от ранени.

Сред тях имаше войници от Юга, много от които умиращи, с осакатени тела и откъснати крайници вследствие на експлозията в тунела.

Тия остана в болницата през цялата нощ. На следващия ден по едно време едва не припадна, а по-късно за малко не повърна, но успя да превъзмогне слабостта си. На зазоряване доктор Флауърс я накара да се прибере у дома, тъй като виждаше, че тя едва се държи на краката си от изтощение.

Когато се прибра, Тейлър беше там. Тия бе уморена до смърт, но новините, които той бе донесъл, я ободриха. Мигом се почувства будна и умората сякаш изчезна. Моли й каза, че съпругът й е в спалнята, във ваната. Тия влезе тихо и го видя облегнат във ваната с кърпа върху лицето. Понечи да излезе. Тейлър не махна кърпата, но я бе чул.

— Не излизай заради мен.

Младата жена смутено закрачи из стаята. Поколеба се на крачка от ваната.

— Чух колко много хора сте загубили в тунела. Много съжалявам.

Той махна кърпата от лицето си и я изгледа изпитателно.

— Е, не знам точно колко са, но се боя, че броят на бунтовниците, които бяха взривени и разкъсани, също не е малък. За нещастие тъкмо това е целта на войната — да се избиваме един друг. Печели този, който оцелее.

— Чух, че си бил против този план.

— Да, но ми се искаше да бях сгрешил.

— Ти си почиваше. Нямах намерение да те безпокоя — рече Тия.

— Ти ме безпокоиш денем и нощем, любов моя.

Тя се обърна, решена да излезе от стаята. Но преди да стигне до вратата, той скочи и излезе от ваната. Водата блестеше по голото му тяло. И когато я хвана и я обърна към себе си, тя се изненада от възбудата, която изпита при допира на хлъзгавата му гола плът. От силното желание, което я прониза.