Хедър Греъм - Триумф

На петия ден от отсъствието на Тейлър тя повече не можеше да понася да се шляе безцелно из къщата. Лютеранската църква отново бе превърната в болница и тя, съпроводена от Шелби, отиде да предложи помощта си. В главното помещение имаше две жени. Църковните пейки бяха махнати; на тяхно място бяха поставени легла. Тия си проправи път до страничния параклис, където дежурният лекар набързо преглеждаше някакви документи на новопристигналите. Когато тя спря — съпругите на янките, Тия беше сигурна, че са такива — прекъснаха работата си и зашепнаха помежду си.

Без съмнение — за нея.

Тя не им обърна внимание и се запъти право към бюрото на лекаря.

— Извинете, аз съм опитна медицинска сестра и бих искала да работя тук, ако е възможно.

Лекарят вдигна глава. Той беше висок мъж, около петдесетгодишен, здрав, с прошарена коса и спокойно и уравновесено държание, което внушаваше доверие. Прикова поглед в нея, без да обръща внимание на суетнята и шума около тях, съпроводил пристигането на нова група ранени.

— Вие сте?

— Казвам се Тия Маккензи.

— Маккензи Дъглас, така ли? — попита той и се усмихна. Стана и й подаде ръка. — Реджиналд Флауърс, на вашите услуги. Знам коя сте. Имате тъмни очи и сте много, много по-красива, но приличате удивително на братята си.

— Нима познавате и двамата ми братя?

— Джулиан беше с мен след Гетисбърг. Иска ми се още да е с мен. А Иън е легендарен сред кавалерията, също както и съпругът ви, госпожо Дъглас.

— Разбира се — промърмори тя.

Двете жени я бяха последвали и сега се взираха в нея от прага на малкия параклис. Тия се обърна и на свой ред се втренчи в тях.

— Те смятат, че сте бунтовничка, която може посред нощ да стори нещо лошо на нашите ранени — каза доктор Флауърс.

— А вие какво мислите, сър? — запита Тия.

— Мисля, че те са просто две дебели стари клюкарки — заговорнически прошепна той и тя се усмихна. — Защо не дойдохте по-рано?

— Моля?

— Полковник Дъглас беше тук преди няколко дни. Каза, че симпатиите ви са на страната на Юга, но че имате призвание да лекувате. Ако сте истинска сестра на Джулиан, не се съмнявам, че ще ми бъдете от голяма помощ. Може да започнете с онези момчета, които току-що пристигнаха… — предложи той.

Тия не чака втора покана. Изми раните им, заши ги, превърза ги, а след това се зае да помага на доктор Флауърс при операциите.

Тия не се съмняваше, че съпругите на другите янки ще продължават да говорят за нея през целия ден. Но не се притесняваше от това. Неколцина от санитарите, пристигнали заедно с д-р Флауърс, познаваха Иън и Рианон. Тия скоро се сприятели с тях, понеже те говореха с много топлота и уважение за брат й и снаха й. Към края на деня тя дори не се чувстваше във вражеска военна болница.

На другия ден се върна в болницата още на разсъмване. Постепенно свикна да стои там по цели денонощия. Редник Шелби я следваше навсякъде и затова му бе предложено да работи в болницата. Отначало беше неуверен поради липсата на опит, но се държеше много вежливо и винаги бе готов да помогне с каквото може. Тия с изненада установи, че той може да бъде съвсем поносим и полезен помощник.

Обаче рядко се прибираше в къщата, защото бе изнесъл един хамак на верандата и предпочиташе да спи там.

Генерал Магий бе установил главната си квартира точно срещу тяхната къща. Макар че беше враг, той бе баща на Риса и след като два пъти го видя да се прибира късно в квартирата си, Тия изпрати един ординарец да го покани на вечеря.

Една вечер той се отзова на поканата. Беше любезен, очарователен и спокоен и тя разбра защо Риса бе една самоуверена и разумна млада жена, толкова топла и в същото време много интелигентна. Генерал Магий бе командир на брат й, Джеси Халстън и съпруга й, но той не разговаря с нея много за работата на Тейлър в кавалерията. Само спомена, че Тейлър бил отличен стрелец и никога не пропускал мишените си. Думите му я накараха да потръпне от студ. Магии й разказа за къщите, които Тейлър бе проектирал, и как истинската му любов била архитектурата и че бил много привързан към дома си.

— Той иска да строи къщи, които да могат да приютят летния бриз и в същото време да устояват на яростни бури, мечтае да улови очарованието на тревата, дърветата, морето и пясъка.

— Може би един ден мечтата му ще се сбъдне — каза Тия. Тя му разказа за Джейми, неговия внук, и колко добре се справя Риса с отглеждането на детето. Съобщи му и за новото бебе, което дъщеря му очакваше.