Хедър Греъм - Триумф

— Той искрено вярва, че робството е една отвратителна мерзост.

— Той вярва, но…

— Но какво?

Тейлър се втренчи в Иън.

— Баща ти винаги открито и честно е бил против робството. Що се отнася до Джеймс, мога да разбера омразата, която предизвиква у него тази униформа. Разбирам също защо Джеръм и Брент са готови да се бият срещу Съюза. Бог ми е свидетел, имаше време, когато бях млад и вярвах, че всички бели мъже са истински демони точно заради тази униформа. Защо сестра ти не може да осъзнае, че каузата на Юга е погрешна, че ще бъде истинско светотатство, ако се унищожи Съюзът и че робството е една от най-жестоките и несправедливи институции, създадени от някои извратени човешки мозъци.

— Тя го разбира. Просто е защитавала другата страна твърде дълго и твърде упорито, за да признае, че е сгрешила.

— Е, занапред ще трябва да се опитам да я накарам да си признае, Иън. Днес беше дяволски дълъг ден. Лека нощ, Иън.

— Лека нощ, Тейлър. Напредваме доста лесно на юг, нали? Май наистина ще спечелим войната.

Къщата бе притихнала. Джеси явно си бе легнал. Тия бе разчистила трапезарията и кухнята и също никъде не се виждаше. Тейлър се заизкачва уморено по стъпалата. Минаваше полунощ. Само Бог знаеше какво щеше да донесе утрото.

Влезе в спалнята на Тия. Чувстваше се така, сякаш във вените му течеше разтопена лава. Ами ако тя не бе там, ако беше заключила вратата, ако…

Затвори вратата зад себе си. Спалнята бе потънала в сенки, но той видя неясните очертания на фигурата й в леглото.

Бавно отиде при нея. Тя се бе свила в единия край на леглото. Сребристата лунна светлина осветяваше гърба й. Само се преструваше, че спи, но неспокойното й дишане я издаваше.

Той мълчаливо свали ботушите и дрехите си, пъхна се в леглото и протегна ръка към нея.

Тя се извърна към него. Един лунен лъч се отрази в тъмните й големи очи.

— Тейлър, аз…

— Не ме интересува какво искаш — заяви той и я взе в прегръдките си.

Тя не възрази. Само за миг тя се превърна във всичко, което имаше значение за него, във всичко, което искаше. Тя дразнеше, съблазняваше, възпламеняваше сетивата му. Докато накрая се сви като малко котенце кротко в обятията му. Съблазнена, възпламенена и накрая задоволена.

Той я задържа в прегръдката си, изпълнен с благодарност за тази нощ, щастлив, че може да заспи до нея. Опита се да сподави трепета, разтърсващ тялото му, да не издаде удоволствието, което изпитваше от това да бъде с нея. Удоволствието да слуша спокойното й дишане, да гледа заспалото й лице, да я усеща до себе си…

След известно време той се събуди и за миг се запита защо. Винаги се събуждаше и при най-малкия шум, но…

Нямаше нищо. Нощта бе тиха, подухваше лек бриз. Тогава разбра.

Тя продължаваше да лежи до него, преплела крака в неговите.

Но тихо, почти беззвучно… за да не може той да я чуе, плачеше. Да, Тия плачеше.

Когато на следващата сутрин Тия се събуди, Тейлър бе излязъл.

Стана и се облече. Джеси също го нямаше.

Градът отново се бе изпълнил с хора. Войници, слуги, съпруги, перачки и готвачи — всички, които пътуваха с армията, бяха изпълнили града. Поляната на отсрещната страна на къщата на Мери бе осеяна с палатки; чуваха се командите на офицерите, войнишки тръби, тропот на коне и викове.

Северът бе дошъл и завладял всичко.

Иън все още беше в къщата и приемаше телеграмите. Той също скоро щеше да излезе, но искаше Тия да знае, че редник Шелби е на пост пред верандата, че къщата е определена за тяхна квартира от военните власти и че генерал Магий е избрал внушителната къща в колониален стил на отсрещната страна на улицата за своя главна квартира. Кухнята бе заредена с провизии, а Моли бе готвачката и камериерката, която щеше да се грижи за тях; Хорас бе слугата, който щеше да наглежда пилетата, провизиите и да изпълнява обичайните ежедневни задължения по едно домакинство.

Те явно се готвеха за продължителна обсада на Питърсбърг.

— Къде е Тейлър? — попита Тия брат си, след като слезе долу за закуска.

— Замина — кратко отвърна Иън.

Искаше й се да попита къде, но знаеше, че брат й няма да й каже. Тя си оставаше бунтовничка и явно никой й нямаше доверие.

Тейлър не се върна през нощта, нито на следващия ден, нито на по-следващия. Отначало Тия остана в района на къщата. Когато излезе навън, установи, че редник Шелби я е последвал. Изпита желание да каже на брат си, който се върна в късните часове на нощта, че ако пожелае да избяга от Шелби, няма да се затрудни особено, но не го направи.