Хедър Греъм - Триумф

Тия лежеше мълчаливо, а сърцето й туптеше с мъчителна болка. Беше толкова плашещо да го желае по този начин, толкова плашещо да осъзнае колко й е скъп той, какво означава за нея. Тя бе успяла да подреди своя малък свят — доколкото изобщо това бе възможно в хаоса на тази война, — а той се бе появил и го бе преобърнал изцяло. Беше много по-лесно, когато мислеше, че той е безопасно заключен надалеч от нея, когато можеше да се отдаде изцяло на ранените, които толкова много се нуждаеха от нея, и когато нямаше време да мисли за обърканите си чувства. Когато се бе убедила, че не го желае, че не може да бъде с него, защото не е в състояние да понесе последствията. Само да бе останал далеч от нея…

— А сега какво? — тихо попита тя след дълго мълчание. — Ти си обременен със съпруга-бунтовничка, която не обичаш, която… не те обича, която ти струва прекалено скъпо. Сега какво? — извиси предизвикателно глас младата жена. Искаше й се да избухне в сълзи. Всичко бе толкова нелепо. Трябва да бъде силна, да не се предава толкова лесно!

— Може би трябва да бъда благодарен, че не ме обичаш. Господ да е на помощ на мъжа, когото ще обикнеш; сигурно ще умре от сладостта на докосването ти.

— Тейлър… — започна тя, опитвайки се да се измъкне от него и да стане.

Но той я улови и твърдо я обгърна с ръка.

— Каква е скалата на твоите чувства? Доколкото си спомням, не съм ти неприятен. Но ти ми го каза, когато ми обеща да останеш в Сейнт Огъстин.

Когато заговори, гласът й пресекваше.

— Дойдох в Ричмънд, защото снаха ми ме помоли. Опитвах се да спася едно дете. Нима не можеш да разбереш…

— Но аз разбирам.

— Не, не разбираш. Имаше едно малко момиче в Сейнт Огъстин, стана злополука с кола…

— И защото то е умряло, ти не желаеш да имаш деца.

— Точно така — остро заяви тя. — И така, какво ще стане сега?

— Какво да стане? — повтори той. Гласът му бе мек и дълбок. — Е, както вече ти казах, ролите са разменени.

Очите й се разшириха.

— Да не би да смяташ да ме арестуваш?

— Добра мисъл — сви рамене Тейлър. — Както и да е, не съм го казал.

— Значи няма да бъда твоя пленница?

— И това не съм казал.

— Тогава какво…

— Казах, че няма да те арестувам. Но няма и да те изпускам от поглед, поне за известно време.

— Ще остана с теб, така ли?

— Ще уредим нещо. Тук аз не съм командващ, какъвто бях във Флорида. Въпреки това имам достатъчно висок чин.

— Което означава?

— Ще бъда наблизо през цялото време. Дяволски близо.

Пръстите му се впиха в раменете й, сетне се плъзнаха надолу.

— Значи ти не искаш деца. Те могат да умрат. А ти не ме обичаш, но за мое щастие не съм ти неприятен. Кой е мъжът, когото би могла да обичаш? Нашият стар приятел от армията на Флорида, полковник Уиър? Смяташ ли, че би искала да имаш деца от него?

— Уиър… — промърмори тя. Уиър?

От месеци дори не се бе сещала за него.

— Да, добрият бунтовник Реймънд Уиър. Е, ако си мислиш, че го желаеш, наистина си глупачка.

— О, нима?

Очите му срещнаха нейните, докато пръстите му увиваха кичур от косата й.

— Да. Той е от този тип мъже, които биха се възхищавали на Годайва — той сигурно би искал да спи с нея, но никога няма да се ожени за нея.

— Той постоянно ме моли да се омъжа за него — предизвикателно заяви тя.

— Защото не знае, че ти си Годайва. Той е от тези мъже, които не виждат нищо лошо в това да имат съпруга и любовница. Любовницата трябва да бъде страстна и развратна, за да изпълнява и най-разюзданите му сексуални фантазии, докато съпругата му трябва да се държи скромно и достойно. Може би ще ти позволи да си лягаш с долните фусти, сигурно през цялото време ще ти казва какво да правиш…

— Аха! А нима ти не го правиш?

— Мислиш ли, че ако той беше твой съпруг, щеше да ти позволи да работиш с Джулиан?

— Не си спомням ти да си ми позволявал да работя с Джулиан.

— Моята тревога не е, че помагаш на ранените — независимо дали са северняци или южняци. Разтревожен съм от твоето безразсъдство, от това, че поемаш твърде много рискове.

По гърба й пролазиха студени тръпки. Мисълта, че едва не бе изгоряла жива в Уайлдърнес, бе доста ужасяваща. Той явно помисли, че й е студено, макар че денят бе горещ, а хладният бриз още не се усещаше в нощния въздух.

Ръката му се обви около раменете й и той я обърна към себе си. Тя видя блестящите му лешникови очи, напрегнатите му мускули, стиснатите челюсти.

— Не ми отговори. Какво щеше да стане, ако се бе омъжила за своя предишен ухажор — джентълмена от Юга?