Хедър Греъм - Триумф

— Значи сте решили да не се присъединявате към нито една от враждуващите страни?

— Не искам да ме принуждават да избивам бели мъже против волята ми — тихо рече Чарли. Отново се усмихна. — Въобще не обичам да убивам. Но както е тръгнало, тази война ще се проточи още, войските на белите няма да искат да дойдат тук и тогава дезертьорите ще погнат жена ми, нашите жени, нашия добитък, храна, деца… да, и тогава ще бъдем принудени пак да воюваме с белите.

— Ако някой е дезертирал от войската и се укрива сред блатата, ако се опита да открадне нещо от семинолите или пък да изнасилва или да убива, да, тогава и ти като всеки друг имаш право да се защитиш.

Чарли се ухили.

— Ела в моя вигвам. Приятелството между нас е завинаги.

Жената на Чарли, Лили, беше свенлива и нежна девойка.

Побърза да приготви храна за Чарли и Тейлър и за още неколцина от съседите. Лично им поднесе вечерята, но после побърза да се оттегли в съседния вигвам, запазен само за жените от племето, какъвто бе местният обичай. Тейлър се настани на дъсчената платформа, нещо като чардак, само че на метър от земята, и се зае с пробването на еленското месо и овесената каша с корени от коонти. Пиеше заедно с другите мъже черната напитка — силно питие, предизвикващо странни видения. Отпиваше по малко. Разговаряше с мъжете честно и открито, съобщаваше им какво става в света на белите, как напредва войната, колко от техните събратя се сражават за едната или за другата армия.

Насядалите около него мъже гледаха мрачно, обаче слушаха внимателно, преценяващо, като се ограничаваха само с кимвания.

Чарли заговори вместо тях:

— Не си дошъл да ни каниш да се бием в тази война, Тейлър Дъглас. Носиш синята униформа, но си дошъл при нас като Белия вълк, като наш далечен братовчед. Не искаш да ни молиш за помощ в борбата с другите бели мъже в щата. Тогава защо си дошъл?

— Търся един мъж, един войник, който носи униформа като моята. Бил е на един кораб, който се е разбил и е потънал в бурята. Корабът е бил нападнат от вражески крайцер, после е бил отнесен от вълните и ветровете и накрая се е разбил в скалите. Някои от екипажа му са оцелели и са били взети на борда на друг кораб. Но други са се удавили и техните тела са били открити във водата. Този, когото търся, е носел важни за нашата власт документи. Толкова важни, че не бива за нищо на света да попадат в ръцете на враговете ни. Трябва да го открия или да се уверя, че се е удавил и че документите са потънали заедно с него на дъното. Чували ли сте нещо за такъв човек? Да не би да се укрива някъде тук? Блатата са обширни, но все пак всичко се разчува. Не е обичайно да се озове тук бял мъж, изпаднал от борда на някой кораб.

Още преди да чуе отговорите им, Тейлър беше сигурен, че те знаят нещо за този човек. Сърцето му заби ускорено. Дали Бог ще чуе молитвите му търсенето да се увенчае с успех.

— Чарли? — обърна се Тейлър към приятеля си.

— Белите мъже тук не са чак толкова голяма рядкост, както си мислиш. Напоследък идват все повече и повече. Нищо, че на север се води война. Идват чак до блатата, за да се укриват там от властите — осведоми го Чарли. — Така че мъжът, когото търсиш, нищо чудно да е мъртъв.

— Наистина ли е умрял?

— Имаше един бял мъж, който се измъкна от морето и се стовари полумъртъв на брега — намеси се Ематла.

— Къде?

Чарли се усмихна.

— Ами трябваше да дойдеш при нас, когато този удавник се появи на плажа на юг оттук.

— Къде по-точно? Ще мога ли да се добера до следите му?

— В земите на племенника на твоята баба — Джеймс Маккензи. Един бял мъж, полумъртъв от изтощение, се появи от морето… Иди на юг в имението на твоите роднини и там ще намериш този, когото дириш.

— Ами ако вече е умрял? — намръщи се Тейлър. — Или Джеймс продължава да се грижи за него?

Внезапно изтръпна. Нали Джеймс поддържаше Конфедерацията? Макар че Джеймс никога нямаше да убие един корабокрушенец само защото е янки. Но щеше ли да се смили над враг, заварен на прага на собствения му дом?

— Иди се срещни с Джеймс Маккензи и сам ще разбереш какво е станало — посъветва го Чарли. — Ще останеш ли тук да пренощуваш? Най-добре е да потеглиш с жребеца си утре на разсъмване.

— Ще приема тази толкова любезна покана.

Той сведе глава в знак на признателност към гостоприемството на Чарли. Радостен бе да се увери с очите си, че малобройното племе, от което произхождаше майка му, се справя задоволително с житейските трудности: имаха добитък и свине, отглеждаха зеленчуци и тикви. Бяха изградили доста вигвами в кръг, всичките добре укрепени, грижливо скрити сред дърветата. Селището изглеждаше достатъчно голямо за разрастването на племето. Вече бяха приключили с войните и се бяха преместили в тази глуха местност. И макар да изглеждаха заинтригувани от войната на белите, не ям се воюваше повече.