Хедър Греъм - Триумф

Тия затвори очи. Думите му прозвучаха почти като молба.

— Ще бъда там — тихо рече младата жена. Погледна го и поклати глава. — От години съм с Джулиан и нищо не се е случило. Не съм правила нищо друго, освен да му помагам за ранените. Никога не съм била в опасност. — Сведе глава при последните думи. — Не мисля, че разбираш. Нашите войници може отчаяно да се нуждаят от допълнителни помощници. Не съм направила нищо лошо.

— Не, няма нищо лошо в това, което си правила. Но не става въпрос кое е добро или кое е лошо. За Конфедерацията Годайва е голяма героиня. Проблемът е, че това, което си направила, е било опасно. Много опасно. Погледни ме — нареди той.

Тя се подчини.

— Закълни се, че никога повече няма да яздиш като Годайва и аз ще ти повярвам.

— Кълна се! — тихо промълви Тия.

— Ела при мен.

— Тейлър, но ти си ранен и кървиш!

— През следващите дни ще лежа самотен, единствено със спомените и копнежа — много по-голяма и болезнена рана от тази на гърдите ми. Не ми остава много време. Искам да бъда с теб.

— Но Тейлър…

— Да? — Лешниковите му очи се взираха тъжно в нея.

— Още е ден.

— Тия, повярвай ми. Никой няма да ни обезпокои.

Тя се повдигна и обви ръце около врата му. Отпусна глава на гърдите му, като внимаваше да не засегне раната му. Плъзна пръсти по мускулестите му ръце.

— Не искам да те нараня — колебливо прошепна младата жена.

— Любов моя, няма да ме нараниш — увери я той. Само след миг вече не я интересуваше дали е ден, дали слънцето грее и дали войната продължава. Времето бе скъпоценно и тя не знаеше нито какво мисли, нито дори какво точно чувства.

Единственото, което знаеше, бе, че иска да бъде с него.

Когато Тейлър замина. Тия се замисли върху нещастията, които я бяха сполетели.

Никога не бе предполагала, че един мъж може да й липсва. Осъзна го напълно след като почти цяла нощ не можа да мигне, унесена в мисли по него. Той бе докоснал най-нежните струни в душата й, може би още от първата им среща. Би трябвало да й се иска да избяга от този лагер, от този брак, от всичко, което се случи, откакто отчаяна се озова тук.

Но всъщност не искаше да избяга. Искаше само Тейлър да се върне.

Странно, но вече не изпитваше към янките в този лагер онова дълбоко презрение и омраза, с каквито бе свикнала от началото на войната.

Брат й Иън беше в лагера, снаха й Риса бе с нея, а полковник Брайър и Сесилия се оказаха чудесни, много приветливи хора. Капитан Ейърс продължаваше да я поздравява възпитано при всяка тяхна среща, но не преставаше да си задава въпроса откъде се познават. Нямаше съмнение, че Ейърс дори за миг не би могъл да допусне, че полковник Тейлър Дъглас ще рискува да се ожени за прославената героиня на Юга, подвизаваща се под прозвището Годайва.

Освен това за Тия се намери доста работа в болничната палатка. Всяка сутрин, веднага след събуждането си, тя отиваше там, за да помага на ранените. Особено се радваше, ако можеше да помогне с нещо на Гили.

За щастие с всеки изминал ден състоянието на младежа се подобряваше. Гили вече вярваше, че ще оздравее, още повече, че край леглото му неотстъпно дежуреше Тия.

На третия ден след онази ужасна сцена, когато Гили едва не загина, треската му стихна и младежът започна бързо да се възстановява.

Тия седеше на столчето край леглото му, внимателно проверявайки превръзките на осакатения му крак.

Гили следеше движенията на ръцете й и с кимване й подсказваше дали го боли.

Когато за пръв път я видя тук, в лагера на янките, Гили много се изненада, но тя успя да му обясни какво се е случило. Младежът с усмивка бе посрещнал признанието й, че вече е съпруга на Тейлър Дъглас. Гили отлично знаеше за подвизите на този прославен офицер и като че ли не се изненада много от нейното решение.

— Е, той е смел и добър човек. Рядко срещани качества сред янките.

— Не забравяй, Гили, че и той като нас е роден и отрасъл във Флорида. Макар че някои от местните водачи още го смятат за предател.

— Също като брат ви — напомни й Гили.

— Да, също като брат ми — призна тя. — Само че…

— Един силен духом мъж е в състояние да се противопостави на предразсъдъците и да следва единствено подтиците на сърцето си. Обаче много по-трудно е да продължи да се сражава, след като е станал свидетел на жертвите, на избитите и ранените в сраженията. Тейлър Дъглас, също като вашия брат, въпреки че се сражава в редиците на нашите противници, доказа, че може да се отнася с мен като с истински приятел. Той се държа благородно и почтено и с вас, госпожице Тия Маккензи, о, извинете ме, госпожо Дъглас — добави Гили и се усмихна. — А той знае ли за тайното оръжие на Конфедерацията? — Сега Гили изглеждаше още по-развеселен.