Хедър Греъм - Създадена за любов

— Брент, не е нужно да ми напомняш за…

— Трябва да изчезваме оттук — намеси се Бю, неочаквано изникнал от мрака. — Тя избяга. След малко може да доведе цял отряд.

Брент отблъсна Кендъл от себе си с такава сила, че тя се удари в Стърлинг. Той улови раменете й, за да не падне, но ръцете му бяха студени и груби като ръцете на брат му. Брент злобно изруга под нос.

— Прав си, Бю. Да тръгваме.

— Трябва да погребем Танер и останалите — настоя Джо Маршъл, без да се срамува от сълзите, които се стичаха по младото му лице.

Брент постави ръка на рамото му.

— Нямаме време, Маршъл. Танер беше добър войник. Би разбрал.

Брент стисна ръката на Кендъл и я отскубна от Стърлинг.

— Надявам се, че сте заредена с енергия, мисис Мур, благодарение на вас ще трябва да се носим по-бързо от вятъра цяла нощ.

Кендъл преглътна отговора си и скришом отмести поглед от Брент към Джо Маршъл, после към Стърлинг и Бю.

Те изглеждаха така, сякаш с удоволствие биха убили нея вместо старицата, която им избяга. Дори в очите на Бю не се четеше разбиране.

Щом Брент я назова с фамилията на съпруга й, тя разбра, че яростта му е много по-дълбока, отколкото изглеждаше на пръв поглед. Наистина ли постъпката й беше предателство? Не, тя имаше право. Ако можеше да се върне назад, щеше да направи пак същото. Нямаше да им позволи да се превърнат в диваци.

Отново щеше да дойде време за живот и тогава човечността щеше да се завърне. Но бъдеще можеше да има само ако съществуваха хора като Бю и Брент — и Травис Деланд. Като Линкълн, президентът на Съюза, който умираше по малко с всеки паднал на бойното поле.

Кендъл тихо простена, когато Брент дръпна ръката й и я повлече обратно през стърнището. Той не можеше да я разбере. И вероятно никога нямаше да проумее постъпката й. Но сигурно не беше престанал да я обича… или пък…

Чувстваше се така, сякаш нямаше нито един приятел на света.

Стърлинг притича до брат си.

— Трябва да спрем за малко в къщата. Танер имаше пистолет, а Лауъл — пушка. Може да ни потрябват.

— Така е — задъхано отвърна Брент. — Най-добре ще е да минем през гората и да прекосим поточето, в случай че пуснат хрътки след нас. Колкото може по-бързо трябва да се доберем до Тенеси. И дано да настигнем някой отряд от войските на Юга.

Стърлинг кимна и се обърна към Бю и Джо, които крачеха плътно зад тях:

— Хайде, елате. Ще спрем за малко. После ни чака голямо тичане.

Оставиха Кендъл пред къщата, докато вземат оръжието. След миг вече летяха между дърветата, после зашляпаха през поточето. Брент дърпаше Кендъл след себе си и тя затвори очи. Не можеше да повярва, че той е способен да се държи така студено и жестоко с нея, а преди по-малко от час я беше любил с цялото си сърце и душа на същото място, от което сега бягаха задъхани.

Петимата почти не размениха дума през тази дълга нощ. Когато най-сетне денят настъпи, намериха подслон в една пещера край верига от хълмове. Изтощени се отпуснаха върху студената земя.

Кендъл спа сама. Брент лежеше далеч от нея.

В следващите дни и нощи Стърлинг, Бю, дори Джо Маршъл постепенно омекнаха. Или поне възвърнаха доброжелателното си отношение към нея. Първият сняг падна в нощта, когато навлязоха в Тенеси. Бю я прегърна, за да я стопли.

Но Брент си оставаше студен като белия сняг.

Намираха се в гола местност, а суровото време забавяше хода им. Храната ставаше все по-оскъдна. Но никоя от тези несгоди не терзаеше Кендъл така, както постоянната болка в душата й.

Тя би могла да се извини. Би могла да отиде при Брент и да го помоли за прошка, за разбиране, да му каже, че е само жена, че в гърдите си носи женско сърце.

Но не можеше да го стори. Беше постъпила правилно. През месеците, които прекараха заедно, беше научила едно: че трайна връзка не може да се изгради само върху няколко нощи на безумна страст; че чувствата трябва да бъдат много по-дълбоки. Колкото и да го обичаше, колкото и да страдаше от студената, мълчалива война между тях, тя упорито вярваше, че той й дължи извинение.

Бю и Брент се страхуваха от фермите, дори след като прекосиха границата и продължиха да крачат през планини и долини, решени да не спират, докато не стигнат в някой по-голям град. Натъкнаха се на една изоставена стара колиба. Брент и Стърлинг предпазливо се промъкнаха да разузнаят. Така се снабдиха с два чифта почти нови обувки, малко брашно и кутийка, пълна с игли. Кендъл успя да измайстори от завесите и покривките за легла, които намериха в колибата, топли наметки. Въпреки това през нощта всички зъзнеха.