Хедър Греъм - Създадена за любов

— Какво ще кажеш за едно къпане по здрач, любов моя?

Кендъл местеше поглед от него към сапуна и се бореше с нелепия страх от това, което предстоеше.

— Студено е, Брент. И двамата ще настинем.

— Не е студено, прохладно е. А аз ще те топля.

Кендъл пак погледна сапуна върху дланта му.

— Кендъл — той хвана брадичката й и нежно я накара да срещне погледа му. — Исках да ти дам време да закрепнеш. Да ме опознаеш отново. Да ми се довериш. Но имай милост към мен, скъпа. Полудявам, като лежа до теб всяка нощ.

— Аз… се страхувам — промълви тя.

— От мен?

— Не от теб. Заради теб.

— Заради мен? — повтори той и в дълбините на очите му заиграха весели, любопитни пламъчета. Седна на земята и я привлече към себе си. — Как така заради мен?

Гласът му бе гальовен. Той прокара пръсти от тила към рамото й.

— Ти винаги си така… силен, Брент. Нищо не може да те промени, да те сломи. Ние умираме от глад, а ти сякаш още повече заякваш. О, Брент…

— Кендъл — твърдо я прекъсна той и я обърна така, че сега тя гледаше към водата. Почувства, че пръстите му разкопчават кукичките на гърба на роклята й, но щом се опита да го спре, той улови ръцете й и ги отблъсна. — Мустаците ми не са подстригвани толкова отдавна, че вече приличат на неокосена ливада. И двамата не сме за пред хора.

— Брент, моля те. Недей, аз…

— Красива си.

— Не, не съм. Ребрата ми се броят.

— Кендъл, аз умирам от нетърпение да ги преброя. Гласът му прозвуча като дрезгав, страстен шепот, който погали ухото й. Пръстите му се впиха в раменете й. — Кендъл, в мен гори огън. Толкова те желая, че това поглъща мислите ми. Както си вървя всеки ден, забравям къде се намирам, накъде отивам, защото те гледам и си спомням какво е да те усещам до себе си, да докосвам гърдите ти с устни и да те притискам. Любима моя, това е болка, копнеж, треска. Не го ли усещаш, Кендъл? Желанието… гладът…

Тя преглътна и навлажни устни, разтреперана. Усещаше го, о, да — усещаше го сега, когато думите и докосванията му разпалваха в нея тръпнеща жажда. Но все още се страхуваше, че ще се… провали, че няма да му хареса, че ще открие, че вече е неспособна да лети…

— Брент, понякога си спомням само виковете на хората в Кемп Дъглас. Страданията, мръсотията. Не мога да си спомня красивите неща.

— Аз ще те накарам да си спомниш — каза й той. Думите му бяха твърди, но нежни. После стана и я повдигна. Обърна я с гръб към себе си и разкопча последните кукички. Ръцете му се плъзнаха под роклята и я освободиха от раменете й. Тя падна на облак в краката й.

Не посмя да се обърне. Чу, че той съблича дрехите си зад нея. Едва дишаше, когато ръцете му обхванаха кръста й. Той свали обувките и овехтелите й гащета. Кендъл облегна глава на рамото му и потрепери в хладния вечерен въздух, а той я взе на ръце и нагази в кристалната вода на поточето.

— Водата е ледена! — извика тя.

— Не. Слънцето я е затоплило.

След миг я остави да стъпи. Здрачът се спускаше върху тях. Тя срещна тихите пламъци в тъмносивите недра на очите му. Във водата беше студено, но там, където той я докосваше, кожата й се затопляше. Острият мирис на сапуна се носеше между тях и когато ръцете му започнаха да обливат раменете й с вода, чистотата й се стори прелестна. Не можеше да откъсне поглед от него. Водата искреше с последните златисти вълни на деня и се отразяваше в сивата жар на очите му.

Брент спря за миг, притисна сапуна до рамото й и със свободния си палец проследи линията на скулите й до брадичката. Прокара пръсти по шията й, по ямичката между ключиците. Все още беше много слаба, но изящните й форми не се бяха предали на глада. Сякаш красивите линии на тялото й бяха подчертани от четката на художник. Той искаше да я докосне, да целуне вдлъбнатите сенки и женствените извивки, устояли на разрухата, обзела цялата нация.

Ръцете му обхванаха гърдите й, дланите му намериха зърната. Лек стон се изтръгна от нея, тя разтвори устни и задъхано си пое въздух. Очите й все още бяха приковани в него, вечно сини, виолетови с настъпването на нощта. Дланите му се плъзнаха към ребрата и той разбра, че наистина може да ги преброи. Талията й беше станала миниатюрна, но под нея все още се извиваха примамливи бедра.

Той дрезгаво простена и силно я притисна към себе си. Сега трескаво изучаваше гъвкавата равнина на гърба, падината в основата му и съблазнителните възвишения под него. Тя усети твърдото му желание до себе си — пулсиращо от жажда и сурова мъжка сила, която той не можеше да удържи. Тялото му се напрегна от копнеж… и любов.