Хедър Греъм - Създадена за любов

Храната беше оскъдна. Въпреки изобилието на лятото, рядко се осмеляваха да откраднат нещо от нивите, а нямаха оръжие, с което да ловуват в гората. Благодарение на времето, прекарано с Червената лисица, Брент се беше научил как да направи прашка от клони и камъчета. Всички в групата бяха добри стрелци, но бяха принудени да ловуват и готвят храната си потайно. Сега тя беше по-добра от дажбата в затвора, но пак си лягаха полугладни.

Многобройните поточета по пътя утоляваха жаждата им. За Кендъл най-голямото удоволствие беше да се къпе. Ала собствената й голота я ужасяваше — тя все още бе слаба като вейка. Радваше се, че имат спътници, не би понесла Брент да види без дрехи мършавото й тяло. Бю или Стърлинг винаги я чакаха наблизо, когато се къпеше в поточетата, и тя беше доволна, че Брент е твърде зает, за да отиде при нея. Между тях се бяха установили странни взаимоотношения, които им помагаха да изтърпят дългите дни. Бяха приятели, не любовници. Той почти не говореше с нея нощем, докато пътуваха, но винаги я държеше в обятията си, когато спяха.

Понякога Кендъл се тревожеше от неговото въздържание. Брент изглеждаше здрав и силен както винаги. Мощното му тяло бе привикнало към тежки условия. Минаха седмици, той малко поотслабна, но от това изглеждаше още по-жилест. Як, жизнен, бликащ от енергия…

А тя все повече се плашеше. Когато не изпълняваше ролята на безцеремонния капитан Маклейн, той се държеше към нея по-нежно от всякога. Но дори добротата му я плашеше — не желаеше той да я съжалява. Искаше да я люби самоуверено, страстно, но се питаше дали онова бурно влечение все още съществува в нея. Войната беше оставила своите белези.

Лятото полека премина в есен и Илинойс остана далече назад. Тържествено отпразнуваха октомврийския ден, в който прекосиха границата на щата. Бю и неговите войници избухнаха във възторжени викове. Стърлинг тихо им припомни, че независимо на чия страна е населението на Кентъки, по-голямата част от щата е в ръцете на Съюза.

Брент благоволи да им отпусне време за веселие, но не се присъедини към дивото им щастие. Гледаше, облегнат на едно дърво.

— Господа, по-добре да си запазим радостта за мига, когато пристигнем в Тенеси — тихо продума той. — Ако продължаваме със същия ход, съвсем скоро ще бъдем в безопасност.

Но нищо не можеше да спре възторга на сърцата им. Бяха преминали Илинойс. За тях това беше победа, особено след като знаеха, че янките са претърсили целия щат, за да ги намерят.

Късно следобед на втория ден в Кентъки шепот разбуди Кендъл. Тя се размърда и усети, че Брент не е до нея. Учуди се и се надигна. Видя, че той разговаря шепнешком с Бю. Обзета от любопитство, тя отметна кичур коса от челото си, стана на крака и се приближи към тях.

— Казвам ти, Брент, тя е възрастна жена и живее съвсем сама във фермата си. Убеден съм, че е на наша страна.

— Как, по дяволите, ще го докажеш, Бю? — недоверчиво попита Брент.

— А какво може да ни стори, ако не е? Деветима мъже и млада жена срещу една старица. Покани ни на обяд, Брент. Представяш ли си, току-що изпечен хляб, варени зеленчуци, печено свинско, овесени ядки и грах…

Брент се подсмихна на копнежа в гласа на Бю.

— Не мога да те обвинявам, майоре, за лакомията. Добре. Ще спрем във фермата. Но ще поставим стражи наоколо.

Кендъл пристъпи към тях.

— Какво се е случило? — смръщи тя чело в недоумение.

— Бю отишъл да отмъкне нещо за ядене и срещнал някаква старица в полето. Поканила ни е на обяд. Не одобрявам напълно, но…

Кендъл си представи дъха на домашно приготвена храна. Тя се втурна с отворени обятия към Брент, наклони глава назад и отправи към него умолителен поглед.

— Брент, какво лошо ще ни стори някаква възрастна жена? Моля те…

— Майорът вече се възползва от този аргумент, Кендъл. — Брент сви рамене и я погледна с искри в очите. — Наблизо май има ручей и жената ни е предложила цял калъп от най-хубавия си сапун. Програмата за деня ми изглежда готова.

Сапун… какво удоволствие!

— Какво чакаме тогава? — нетърпеливо попита Кендъл.

Брент отново сви рамене, но не изглеждаше особено доволен.

— Отиваме! — весело се провикна Кендъл. — Ще събудя останалите!

След малко Бю ги поведе през неизорана житна нива към една порутена къща. Околността беше притихнала в есенната си премяна и те не срещнаха жива душа, докато стигнаха къщата. Портата се отвори и една висока слаба жена със стоманеносива коса ги посрещна широко усмихната.