Хедър Греъм - Създадена за любов

— Господи, какво по дяволите… — понечи да каже Бю, но беше прекъснат от други викове, които идваха откъм къщата. Слисана, Кендъл последва Брент, Бю и Джо Маршъл в гостната.

Стърлинг Маклейн се опитваше да помогне на Хъдсън и Лауъл, които се гърчеха също като Танер.

— Лауъл, опитай се да ми кажеш! Какво ти е? Какво те боли?

— Вътрешностите! Ще се пръснат! Господи…

Крясък прекъсна думите му. Той се строполи на пода притиснал стомаха си. Струйка кръв потече от устните му. Присви се още веднъж и застина.

Бю, Стърлинг и Брент се спогледаха озадачени, опитвайки се да намерят отговор на загадката. Бю неочаквано се втурна към кухнята. Двама от неговите кавалеристи седяха край масата, с отпуснати върху нея глави. Бю докосна лицето на сержанта. Беше студено. Той бе мъртъв.

Кендъл застина на прага и се взря в Бю. Брент и Стърлинг се спуснаха след нея. Брент се приближи до масата. Огледа остатъците от храната, разтроши хляба, помириса месото.

— Паят — неочаквано извика Стърлинг. — Брент, Бю, ядохте ли от него?

— Не — в един глас отвърнаха те.

— Кендъл?

— Не.

— Джо?

— Не, сър.

Брент намери останало парче от сладкиша. Той заби пръсти в пълнежа от боровинки и стри една от тях.

— Отрова — отсече той.

— Отрова? — глупаво повтори Кендъл.

— Тази жена е сложила отровни боровинки в пая. — Той млъкна за миг и погледна Бю. — Къде е тя, по дяволите?

— Аз… не знам. Направи ни кафе. Дремех в гостната, когато Танер се развика.

— Стърлинг? — тревожно попита Брент.

— Аз бях с Бю, но чух някаква врата да се затръшва.

— Сигурно се е втурнала да доведе войници на Съюза. Да тръгваме.

Минаха край Кендъл, оставяйки я с мъртвите, които в продължение на месеци бяха нейното семейство.

— Чакайте! — изкрещя тя. Тръпки я бяха побили, като видя израза на лицата им. Бю, Стърлинг, Джо Маршъл и особено Брент бяха готови да убият старата жена.

Тя се завтече след тях, в бързината се препъна и падна върху тялото на Танер. Ужасена, отскочи от мъртвия. В сърцето, в съзнанието й цареше суматоха. Шестима мъже бяха умрели в неописуеми мъки, но тя не можеше да позволи на Брент и останалите да си отмъстят в порив на свирепа ярост. Не знаеше точно защо, но й се струваше, че да убият жестоко една стара жена…

— Чакайте! — отново извика тя, изправи се и се затича след тях. — Чакайте!

Видя ги на полето — жената беше възседнала едно старо сиво магаре, а Брент, брат му, Бю и Джо Маршъл се опитваха да я настигнат. Кендъл хукна през стърнището.

Настигна ги тъкмо на време за да чуе злобните викове на Хана Хънт:

— Всички заслужавате да умрете! Заради вас започна войната! Заради вас и вашето робство!

Джо Маршъл се обади, по лицето му се стичаха сълзи.

— Бил Танер не е притежавал нито един роб в живота си. Господи! Как можахте да издържите виковете му?

Джо се нахвърли върху Хана и дръпна кокалестия й крак. Кендъл се взря в Бю, в Стърлинг, в Брент. Очите им искряха като лед на бледата светлина на луната.

— Не! — изкрещя Кендъл. Хвърли се върху гърба на Джо Маршъл. Нейният устрем запрати и двамата на земята. Кендъл се претърколи и зашеметена чу гръмогласната ругатня на Брент и приглушения тропот на копита. Разбра, че Хана Хънт е избягала.

— Хванете я! — изкрещя Стърлинг.

— Кендъл Мур, какво, по дяволите, става с теб? — избухна Джо, освободи се от нея и я загледа свирепо. Преди да успее да отговори, Брент грубо я вдигна на крака. Погледът, който впи в нея, беше изпълнен с ледена ярост.

— Как можа да го направиш? — крещеше той и я разтърсваше, неспособен да овладее гнева си.

Кендъл се отпусна, безсилна срещу непреодолимата мощ на гнева му. Зъбите й тракаха, цялата се тресеше. Неговата ярост беше бурна и страстна като любовта му.

— Това щеше да е убийство! — процеди тя през зъби.

— Убийство! Справедливост! Ти сляпа ли си? Не видя ли как умряха нашите хора? Сега тя ще ни предаде на янките. Глупачка! Трябваше да те оковат във вериги още в началото на войната! Знаеш ли какво щяха да направят с теб янките, ако те бяха хванали да взривяваш корабите им? А тази жена извърши нещо още по-лошо — хладнокръвно обмислено, жестоко, кърваво убийство. Как искам да те…

— Да ме набиеш? — прекъсна го Кендъл. Не можеше да сдържи собствения си гняв — той я стискаше грубо и всяка негова дума бе като удар с камшик. — Започвай, но поне ми спести речите си! Държахте се като сган! Нямате право да раздавате справедливост!

— А ти какво предлагаш? Да се обърнем към съда на янките? Кендъл, ти си била в затвора с тези хора! Те бяха твоите приятели, твоите близки толкова месеци!