Хедър Греъм - Създадена за любов

— Брент — рече хладно, — засяга ме всичко, което става с нас. И не съм се държала глупаво. Никога. Вярно е, че много от това, което направих, имаше страшни последици и че се нуждаех от помощ. Но нищо не бих променила. Ако не можеш да приемеш това…

Той се надигна рязко и седна. Улови я за раменете, очите му горяха.

— Искам поне веднъж да ми се довериш. Не ми се спори с теб. Наистина си жизнена и умна. И смела. Но не можеш да промениш хода на войната, Кендъл. Старицата уби петима мъже. Хана Хънт си беше за бесило. Като й позволи да избяга, ти ни изложи на голяма опасност. Ако ни бяха хванали, мен щяха да обесят или застрелят, а теб — да върнат на Джон Мур. Казвам ти — веднага щом мога, ще те изпратя някъде, където ще стоиш мирно. И само да мръднеш оттам, ще те намеря, ако ще война да бушува, ако ще краят на света да дойде. Надявам се, че си ме разбрала.

— Чакай малко! — троснато рече тя. — Това не е честно! Ти ме изостави. Затова отидох във Виксбърг.

— Не съм те изоставил. Аз съм длъжен да се бия, а ти — не.

— Вече не си длъжен. Беше в затвора.

— Кендъл, аз трябва да поема командването на кораба си. Стърлинг ще се върне отново в армията на Северна Вирджиния. Бю и Джо ще отидат в своите отряди.

— А аз трябва да си седя в клетката като добро момиче? — горчиво попита тя.

— Точно така, любов моя.

— Брент…

— Кендъл, ти никога ли не слушаш?

Той стана нетърпеливо и започна да се облича. Кендъл бързо грабна роклята си, беше решила тя да е тази, която ще си тръгне първа.

— Брент… — започна тя.

— Кендъл — прекъсна я той, — обичам те.

Сълзи опариха очите й.

— Не е възможно да ме обичаш, Брент, и да ме наричаш глупачка.

В ъгълчетата на устните му се появи усмивка.

— Напротив, мога.

— Според мен не можеш. И ако сега ми кажеш, че моето мнение е без значение, ще те разкъсам!

Той се засмя внезапно и протегна ръка към нея, вдигна я на крака И й помогна да закопчее кукичките на роклята, въпреки възраженията й.

— Мадам, ако желаете, някога ще си отделим един ден за голяма кавга. Но сега най-важното е да оцелеем. Хайде да поспим малко. Не искам останалите да се събудят и да открият, че сме изчезнали.

Кендъл отвори уста да възрази, но се отказа. Все още се ядосваше, че спорът им остава нерешен. Но той имаше право — трябваше да оцелеят.

Върнаха се на мястото, където спяха останалите. Двамата с Брент легнаха до огъня, но чак когато Кендъл се предаде на съня, гърбът й се отпусна и прие уюта и топлината на прегръдката му.

Тази нощ те се криха в шубрака, защото огньовете в далечината ги предупреждаваха, че са се натъкнали на отряд войници. Брент и Стърлинг решиха да разузнаят и се прокраднаха в нощта. Върнаха се бързо и радостно съобщиха, че най-после са намерили военна част на Конфедерацията.

Беше Коледа… Имаха вълшебното чувство, че са се добрали до родината. Беше прекрасно да споделят оскъдната храна с войниците и да пеят коледни песни край огъня.

Но беше и страшно. Войниците не изглеждаха по-добре от тях. Някои бяха увили краката си в парчета плат, защото нямаха обувки. Униформите им бяха износени и изпокъсани. Имаше хора, облечени в сини куртки, откраднати от загинали янки.

Кендъл седеше до Брент, пиеше рядко кафе и разсеяно слушаше песните и тихите разговори на мъжете. Някой разправяше на Бю, че половината от отряда била поразена от дизентерия, а миналия месец двайсет и четирима умрели от треска. Изведнъж я обзе хладно спокойствие.

Югът щеше да изгуби войната. Беше сигурна. Знаеше, че много хора от войската на Тенеси също са убедени в това. Гордите, печално замислени очи й го казваха.

Щяха да се бият до последен дъх, но вече бяха притиснати към стената и се отбраняваха от ударите на противника…

— Кендъл, чу ли ме?

— Какво?

Тя се обърна и срещна замисления сив поглед на Брент.

— Утре един фургон тръгва на изток. Ще закарат ранените в Ричмънд да образуват, ако се наложи, отряд за последна защита на града. Могат да те вземат със себе си. Нямаш нищо против да се грижиш за тези, които все още се възстановяват, нали?

— Разбира се, че нямам. Ами ти и…

— Имат място само за теб. Ние ще продължим пеш, дори кон не могат да ни дадат. Но скоро ще стигнем във Вирджиния.

— Аз…

— Тръгваш, Кендъл. Казаха ми, че в последно време Ричмънд е в безопасност и съпругата на президента Дейвис се е върнала в града. Тя е моя отдавнашна позната и ще те наглеж… ще се радва да й погостуваш, докато аз пристигна и разбера къде е „Джени Лин“.