Хедър Греъм - Създадена за любов

— О, Господи…

— Не се притеснявай, Кендъл. Не биваше да ти казвам това. Ние имаме най-добрите войници и генерали на света. Янките никога няма да стигнат до Чарлстън.

Напротив, ще стигнат — помисли си Кендъл, но премълча пред Джийн.

— Кендъл, защо не си отидеш вкъщи да видиш майка си и сестра си?

Въпросът на Джийн я накара да осъзнае какво я е притеснявало в писмото на Брент. Семейството. Той я обичаше, но неговото семейство бяха брат му и сестра му. А тя не беше виждала майка си от деня, в който Чарлстън се отдели от Съюза.

— Ще отида, Джийн. Няма да е задълго, но ще отида.

Тя бързо целуна зет си по челото и се обърна, решила веднага да говори с главния лекар. Но пак се върна при Джийн и попита:

— Джийн, сигурен ли си, че ще се оправиш?

— Напълно — увери я той и широко се усмихна.

Лоли получи известието за смъртта на мъжа си в деня, когато Кендъл пристигна.

Двете сестри бяха прекарали два часа в щастие и възторг. После на вратата почука войник с писмо от старшия офицер на Джийн. Той бил починал в резултат на инфекция след хирургическа намеса.

Кендъл си помисли, че е добре да е тук до сестра си точно сега. Сестра й бе заякнала през годините на войната, но нейният брак беше действително по любов и в този ден част от нея умря.

Тя бе мечтала да прекара тези дни в сладки разговори със сестра си, в смях и наслада от лудориите на малката си племенница.

Вместо това трябваше да организира погребение и да подкрепя крехкото, раздирано от плач тяло на Лоли, докато с военни почести полагаха Джийн в пръста на семейната плантация.

Майка й бе на легло заради тежка простуда.

Но Кендъл поне успя да я прегърне и целуне, въпреки майчинските й предупреждения, че ще се зарази.

— Не ме интересува, ако ще цял месец да съм на легло, майко. Целувката си струва това.

Майка й се разплака и я прегърна. Толкова отдавна не беше виждала по-голямата си дъщеря.

— Страхувам се за мама — честно призна Лоли пред Кендъл, опитвайки се да спре за малко сълзите си и да се погрижи за момиченцето, което никога нямаше да види баща си. — Тя толкова често се простудява. Няма никакви сили, а и аз не издържам вече. Не мога да се оправя и с двете плантации. Кендъл, не можеш ли да останеш тук? Крестхевън ще бъде твой.

— Не, Лоли — тъжно отвърна Кендъл на молбата на сестра си. — Трябва да се върна в Ричмънд. Но ще намеря болногледачка за майка и ще наема хора да ти помагат.

— Кого ще наемеш? — горчиво попита Лоли. — Всички мъже са във войската.

— Някои вече са се върнали — уверено рече Кендъл. През следващата седмица тя откри една свободна негърка, която чудесно се справяше с майка й, и двама мъже, на които имаше доверие. Назначи ги за управители на плантациите. Лоли я погледна със съмнение, като разбра, че е наела ампутирани бивши войници, но после с безразличие сви рамене. Кендъл знаеше, че не бива да очаква душата на сестра й да се възстанови скоро.

Въпреки че бе осигурила подкрепа за Лоли, преди да тръгне, Кендъл откровено й каза:

— Лоли, тук няма да сте в безопасност, ако…

— Ако янките спечелят войната? — невъзмутимо попита сестра й.

— Да.

— И какво предлагаш?

— Не съм напълно убедена, но мисля, че знам едно място, където няма да има тежки последици от войната. Скоро ще ти пиша.

Кендъл видя, че на лицето на сестра й се появява студена усмивка:

— Не сме чували за теб откакто започна войната и сега, като казваш скоро…

— Не е честно! Много добре знаеш, че не можех да дойда в Чарлстън.

— Можеше да ми пишеш. Кендъл, мразиш ли ме за това, че ти беше продадена на Джон Мур вместо мен?

— Не! — ужасена възкликна Кендъл. Яростно поклати глава. — Лоли, никога не съм те мразила. Аз бях по-голяма и по-силна. Вторият ни баща мислеше, че аз ще му донеса повече пари.

Лоли се засмя и за миг русата й красота засия, въпреки трагедията, който тъй скоро бе преживяла.

— Кендъл, аз съм изтощена. Аз не бих издържала това, което ти преживя: брака с Джон, затвора, бягството. Умирам от желание да видя твоя капитан Маклейн. През цялата война все за вас двамата се говореше!

— Няма да има „вас двамата“, ако не се върна в Ричмънд — промърмори Кендъл.

Майка й плака, когато дойде време да тръгва, но тя вярваше, че дъщеря й ще се погрижи за тях и ще се върне да ги отведе със себе си на безопасно място. Беше твърде слаба, за да стане от леглото, и Кендъл се сбогува само с Лоли.

Открили, че войната е заздравила връзката между тях, двете сестри се прегърнаха. После Кендъл целуна детето, удивена от чудото на новия живот, и се опита весело да се сбогува.