Хедър Греъм - Създадена за любов

Но той се усмихна и тя се изплаши, че ще припадне от радост и облекчение. Той тръгна към нея, дългите му крачки погълнаха разстоянието между тях и Кендъл усети трепетната му прегръдка около тялото си и силните му пръсти в косата си. Той я притисна към себе си. После пред всички свои другари я целуна нежно, страстно, с обич. Сълзи бликнаха в очите й от сладката милувка на устата му, от неговия мирис, от неговия допир. За един дълъг миг забрави войната, забрави света около тях, а земята и небето се завъртяха пред очите й.

Но после той зашепна в ухото й, думите и гласът му бяха изпълнени с тревога.

— Кендъл… какво правиш тук?

— Трябваше да те видя. Нали обещах да стоя в Ричмънд…

— Кендъл, тук се готвим да посрещнем цялата армия на Грант!

— Но аз…

— Чакай! — прекъсна я Брент. Все още държеше ръцете й. Ослепителен огън проблесна в мъгливите сиви дълбини на очите му и той посочи развеселената публика зад тях. — Струва ми се, че трябва да си намерим по-усамотено местенце.

Някой се покашля, после се засмя.

— Наблизо има едно малко ханче, братко. Този лагер едва ли е място за жена.

Кендъл се обърна към говорещия.

— Стърлинг! — възкликна тя и радостно го прегърна. Той я завъртя в кръг, без да обръща внимание на намръщения си брат.

— Кендъл, изглеждаш прекрасно! Всички войници сигурно си мислят, че са видели ангел! Но тук не е безопасно. Брент — обърна се той към брат си, — трябва да я заведеш някъде.

— Знам. Но…

— Аз ще те извиня пред Стюарт. По дяволите, Брент, ти си от флотата. Изобщо не си длъжен да бъдеш тук.

— Ще се върна призори — обеща Брент. После видя, че целият отряд ги гледа. Повдигна изящната ръка на Кендъл и каза:

— Кендъл, запознай се с момчетата от кавалерията на Флорида. Момчета, това е Кендъл Мур. Бързо си кажете здравей и довиждане.

Кендъл се изчерви от одобрителните викове на мъжете, но не за дълго, защото Брент я повдигна от земята и я сложи да седне пред себе си на седлото. Пришпори коня и излезе от лагера в бърз тръс. Няколко пъти ги спираха, но Брент казваше на предните постове, че придружава дамата до безопасно място, и те им разрешаваха да продължат.

Не проговориха, докато не стигнаха порутеното ханче. Брент завърза коня, свали я на земята и я поведе навътре. Здраво стиснал ръката й, той взе единствената свободна стая от съдържателя, който като видя униформата на Брент поиска да разбере какво става в лагера.

Брент не го излъга.

— Скоро ще има битка. И то наблизо.

— Не сте дезертьор, нали, капитане?

— Не, сър, само прекарвам няколко часа с моята… съпруга. После ще се върна на фронта.

Най-после влязоха в една занемарена стая. Брент се огледа, после сви рамене и я придърпа към себе си.

— Съжалявам, че не можах да осигуря нищо по-добро.

Кендъл се усмихна.

— Ако си спомняте, сър, прекарах много нощи в пещери. Това напълно ме задоволява, докато вие сте с мен.

— С теб съм — дрезгаво прошепна той.

— Брент — започна Кендъл, — съжалявам, че не бях в Ричмънд. Обещах ти, но не те очаквах точно тогава и затова…

— Ще ми разкажеш по-късно, Кендъл… много, много… по-късно.

Думите му бяха прекъсвани от горещите влажни докосвания на устните му по шията, по ушите, по тила й. Пламъците на желанието се надигаха в нея на вълни, тя се притисна към него и повдигна глава да срещне стоманеносивия му поглед с ослепителен син блясък в очите си.

— По-късно — съгласи се тя. — Много по-късно…

И наистина след много време, когато слънцето бе залязло луната се бе появила, те се сгушиха заситени и доволни един друг и заговориха. Брент беше мушнал ръка под главата си и се взираше в тавана. Другата му ръка бе около Кендъл. Пръстите му лениво приглаждаха косата й, а тя бе положила буза върху влажните му гърди.

— Кендъл, не ти се разсърдих. Радвам се, че те виждам, но бих искал да не беше идвала. Утре тук ще се води бой. Ли планира да посрещне Грант в пущинака, смята, че горският терен ще му даде предимство. Янките многократно ни превъзхождат по численост.

Кендъл прокара пръсти по гърдите му.

— Брент, ти не си длъжен да се биеш. Моля те, не участвай в тази битка. Страхувам се.

Той замълча за миг.

— Кендъл, поне пет пъти досега ми се е искало да те удуша, но в последните няколко месеца имах време да премисля нещата. В известен смисъл не бях справедлив с теб. Обичам те, Кендъл, истински те обичам, и се опитах да те разбера. Войната, времето, разстоянието не могат да променят това, което сърцето ми изпитва. Но знам, че теб нищо не може да те пречупи. Само се надявам, че ще успея да те опитомя. Поне малко. Кендъл, аз трябва да участвам в тази битка Конфедерацията се нуждае от всеки човек.