Хедър Греъм - Създадена за любов

Стърлинг се поколеба.

— Не знам.

— Нали двамата бяхте заедно? Какво се е случило с него. Стърлинг?

Стърлинг я хвана за раменете и леко я разтърси.

— Гората наоколо гори! Хората умират не само от вражеските куршуми, а и от огъня. Не можеш да видиш собствената си ръка, не знаеш кой стои пред теб — враг или приятел.

Кендъл се освободи от ръцете му, почти изпаднала в истерия.

— Аз отивам, Стърлинг. Той е някъде там. Може би умира.

Тя мина покрай Стърлинг и се затича към гората.

— Кендъл, чакай — опита се да я спре той. — Огънят е навсякъде!

Тя чу, че той тича след нея, но не се обърна. Втурна се в гората, ала след няколко крачки спря и се огледа. Кашляше и се задушаваше от гъстия дим. Стърлинг беше прав. Спускащият се здрач и сивият дим, който се кълбеше около нажежените пукащи дървета, й пречеха да види дори на сантиметър от себе си.

— Брент — изкрещя тя. Отговори й злокобна тишина, а после един огромен дъб изстена и с грохот отстъпи пред яростта на пожара. Тя извика и отскочи назад. Спъна се в купчина тела. Една ръка улови глезена й.

— Помощ! За Бога, помогнете ми.

Кендъл се взря в измъченото, покрито със сажди лице, което я гледаше. Беше на млад човек и се бе сгърчило от страх и болка. Униформата на войника беше синя.

— Поне ме застреляйте. Не ме оставяйте да изгоря. Моля имайте милост.

— Можете ли да се хванете за мен? — изстена Кендъл.

— Да, но кракът ми е прострелян на няколко места.

Кендъл се наведе и сграбчи човека през кръста. С огромни усилия успяваше да го влачи. Той изкрещя от болка, но когато тя спря, я накара да продължи.

— Благословена да сте, госпожо. Вие сте светица.

— Аз съм южнячка — сухо отвърна Кендъл.

— Значи, светица от Юга…

Димът започна да се разпръсва. Кендъл видя пред себе си хора. Движеха се като сенки, призрачни сенки в зловещата нощ.

— Помогнете ми! — извика тя.

Един човек се приближи към нея. За неин ужас тя видя, че той е в синя униформа.

— Госпожо — той взе товара от ръцете й, — трябва да се махнете оттук. Гората ще избухне като барутен погреб!

— Аз… трябва да открия един човек.

— Южняк?

Кендъл прехапа устни и кимна.

Изведнъж оранжево сияние озари нощта и страшен грохот разцепи въздуха. Цялата гора зад нея изригна в един огромен пламък, който сякаш се извиси до небето.

— Няма да ви позволя да се върнете там, госпожо, и без това няма да намерите нищо живо. Елате с мен. Ще ви заведа при лейтенант Бауър.

Усети, че той я улови за рамото, но това не я интересуваше вече. Беше покрита със сажди, уморена и отчаяна. Брент беше изчезнал в пожара. Вече нищо нямаше значение. Съвсем нищо.

Сякаш вървяха с часове. Бяха двайсетина души и носеха ранените на носилки. Трябваше да се движат на зигзаг, за да избегнат горящите участъци. Първо я заведоха в един лагер далеч на север.

Изправиха я пред уморен старец с огромни бакенбарди. Тя разбра, че и той е участвал в боя. Синята му куртка беше почерняла и обгорена и миришеше на пушек, също като нейните дрехи.

— Открихме в гората тази красива южнячка, лейтенант Бауър — каза младият янки, който я беше намерил. — Какво да правим с нея сега?

Зелените очи на лейтенанта я огледаха с учудване, но и със съчувствие. Тя сигурно представляваше печална гледка — цялата бе покрита със сажди, косата й — разбъркана, раменете — увиснали от отчаянието.

— Как попаднахте в този ад? — попита я лейтенантът и поклати глава. — Няма значение. — Той се обърна към войника.

— Щом дамата е южнячка, ще я върнем на хората й. Уредете предаването.

Добротата му я просълзи.

— Благодаря ви, сър — успя само да прошепне.

— Около нас има достатъчно ужас и болка — отвърна той кратко и приключи въпроса.

Върнаха я на кон при позициите на южната войска. Предадоха я на един от емисарите на Робърт Ли, но тя така и не успя да види генерала. Джеб Стюарт бил смъртно ранен и Ли бил при своя приятел. Опитвал се да изпрати великия предводител на кавалерията в Ричмънд.

Тя все още бе вцепенена и не се интересуваше от нищо. Просто стоеше, загледана в огъня, докато офицерите шепнешком обсъждаха какво да правят с нея. Изведнъж усети как някой докосна ръката й.

Беше Стърлинг. Обърна я към себе си я притисна в обятията си.

— Кендъл, слава Богу. — Той помълча за миг, после се отдръпна от нея и погледна в безжизнените й очи. — Скоро ще потегли фургон за Ричмънд с ранените. Кендъл, трябва да тръгнеш.

Тя поклати глава, заслепена от сълзите.