Хедър Греъм - Създадена за любов

— Какво има, Брент?

— Кендъл, ние все още сме във война.

За миг тя остана загледана в него с невярващи очи, после се отскубна от ръцете му и отстъпи назад.

— Не! Няма да си тръгнеш отново! Брент, войната свърши! Тук не получаваме много вести и дори тези, които стигат до нас, вече са остарели. Но даже един глупак би разбрал, че всичко е свършено. Шърман опустоши Джорджия! Атланта е опожарена. Кълъмбия — също. Всичко е свършено! Войската на Ли е унищожена.

— Не ми говори за войската на Ли! — възкликна Брент. — Току-що идвам оттам. Те все още се бият. Кендъл, сега е по-важно от всякога доставките да стигат до тези мъже.

— Не! — изкрещя Кендъл. — Няма да те пусна! Освен това нямаш кораб, с който да тръгнеш? Чарли Отплава с „Джени Лин“ към Бахамските острови.

— Дойдох тук на борда на „Гордостта на Юга“ — тихо изрече той.

Кендъл го гледаше и не можеше да повярва. Корабът, който тя бе намерила, — нейният кораб! — щеше да го отнесе далеч от нея.

— Не! — отново изкрещя тя, втурна се към него и се нахвърли с юмруци срещу гърдите му. — Не! Конфедерацията няма да ми отнеме нищо повече! Няма да тръгнеш! Няма!

Той улови ръцете й и ги изви зад кръста, притисна женствените й извивки към себе си, но тя продължаваше да се бори като подивяла.

— Кендъл, аз се върнах, за да бъда с жената, която обичам, а не да слушам пискливите заповеди на някаква харпия!

— Така ли? Че ти вече четири години ми заповядваш! — побесня Кендъл, почти изгубила разсъдък от ярост. Чашата беше преляла. Толкова пъти й го отнемаха. Не можеше да понесе това още веднъж. Имаше чувството, че ще се разпадне на хиляди парченца. — Не, не! Не! — пищеше тя, гневът й бе толкова силен, че успя да се отскубне от ръцете му и отново го заудря с юмруци.

— Кендъл! Престани! — извика той. Хвърли се срещу нея, хвана китките й, улови с крак глезена й и я тя падна в пясъка, останала без дъх. Той легна върху нея, притисна ръцете й нагоре и се опита да спре съпротивата й с тежестта на тялото си.

— Кендъл, ако не се подчиня на заповедите, ще бъда обвинен в дезертьорство. А ако не спечелим войната, няма да имаме нищо. Доколкото знам, Джон Мур все още е жив. Ако янките победят, ще е почти невъзможно да получиш развод. Кендъл, чуй ме — нашата съдба зависи от съдбата на Конфедерацията.

— Не ме интересува дали някога ще получа развод! — извика Кендъл. — Няма да имам никаква полза от него, ако ти си мъртъв. Брент, моля те! Можем да отплаваме нанякъде. Да избягаме в Англия или на Бахамските острови.

— Кендъл, никой от нас не може да отплава и ти много добре го знаеш.

— Нищо подобно не знам! — В очите й бликнаха сълзи и за да ги скрие, тя започна да се дърпа яростно от него, като се опитваше да го отхвърли настрана или да му избяга. Успя само да скъса двете горни копчета на роклята си и да разкрие пред погледа му възвишенията от слонова кост. Усети как пулсът му се ускори и тялото му настръхна. Видя познатите тлеещи пламъци в очите му. Само преди мигове беше извън себе си от щастие. Бе готова да разкъса дрехите си и да посрещне докосването му. Не беше забравила силата на тяхната страст. Желанията, копнежите, които през цялото това време лежаха приспани в нея, се надигнаха за нов живот още като го видя. Дори сега знаеше, че тялото й ще издаде решението й да наложи своята воля върху него.

Тя си пое рязко въздух.

— Брент, да не си посмял…

Той не само посмя. Устата му се нахвърли с ненаситен глад върху нейната и ловко се справи с протестите и съпротивата й. Със силата на бурен вятър той преодоля всички прегради по пътя си. Езикът му търсеше сладкия нектар на устните й, гмуркаше се и дълбаеше, с грубост изискваше отговор.

Тя се отбраняваше, докато имаше сили, докато дъхът й секна и развилнялата се буря отнесе разума й. Нейните собствени желания бяха твърде силни, за да ги отхвърли, пламъците в нея се издигнаха и се сляха с неговия огън и тя, огорчена от откритието, че не може да му откаже нищо, отвърна на целувката му с гневна страст.

Усети как ръката му потъна в разреза на роклята й. Дланта му погали гърдите й, кожата, която одраска зърното, беше грапава и дразнеща. Лавата в нея се надигна и тя се разтрепери, ядосана, но откликваща на докосванията му. Сведе мигли, когато Брент я повдигна, за да свали роклята, която му пречеше. Треперещите му пръсти бяха груби и непохватни. После Кендъл усети пясъка под голия си гръб, а той издърпа гащетата й. Тя чу как той се задъхва при гледката. Времето и животът в залива й се бяха отразили добре. Гърдите и бедрата й си бяха възвърнали пищните извивки, а талията й все още можеше да се обгърне с длани.