Хедър Греъм - Робинята на викинга

— Милорд, говорихте ли с Ро…

— Да, лейди, говорих. — Ръката му я стисна още по-силно и тя едва не изпищя, но преглътна болката и го погледна в очите. Откъм залата долитаха весели смехове и оживени разговори. Но Ерик не си даде труд да повиши глас: — За Бога, мадам, колко пъти трябва да ви повтарям, че момчето не е отговорно за нищо!

— Вие смятате, че отговорна съм единствено аз! — процеди ядно тя.

— Точно така. А сега, милейди…

— Казах го само защото отново тръгвате на бой.

— И макар че би ви харесало да бъда посечен от някоя бойна брадва, едновременно с това ви е страх да не рискувам живота на момчето?

Рианон пребледня. Почти физически усещаше засилващия се гняв на викинга срещу себе си.

— Казах го само защото…

— Трябва най-после да разберете — изсъска в лицето й Ерик, — че вашата чест — или липсата на такава — не струва колкото живота на един воин, все едно ирландец ли е, норвежец или англичанин. А сега, лейди, предлагам да ме последвате, и то бързо, преди да съм забравил, че се намирам в цивилизовано английско общество и да съм ви нашарил здравата задника, който с такова удоволствие разголвате пред целия свят.

Рианон промърмори нещо не особено прилично под носа си, откъсна се от него и закрачи напред с гордо вдигната глава. Ръката му се стрелна светкавично, улови косата й и я дръпна към него. Без да каже дума, той улови ръката й и я поведе към залата.

Двамата заеха места в челото на масата и мъжете се наредиха около тях в съответствие с ранга си. Така Уилям се оказа съсед на Рианон, до него седна Йон, а Алън и Едуард заеха местата вляво от Ерик. Роло, който от учтивост беше отстъпил мястото си на англичаните, седеше в другия край с Роуан и останалите гости. Според реда на местата Рианон трябваше да споделя една чаша с Уилям. Но макар че все още кипеше от гняв, мъжът й побърза да й помогне, когато Уилям й предложи да пие.

Ерик взе ръката й, с която според протокола трябваше да поеме предложената чаша, и небрежно се извини на Уилям:

— Моля ви да ни простите, уважаеми, но аз и съпругата ми имахме твърде малко време да опознаем чудесата на брака. Войната непрекъснато се намесва помежду ни. Съпругата ми ще сподели чашата с мен, защото все още изпитвам голяма радост да поставя устните си на мястото, където преди това са се докосвали нейните.

Той говореше достатъчно високо, за да го чуят всички сътрапезници. Едуард избухна в смях и заръкопляска, а Йон стана и вдигна високо чашата си.

— Милорди — английски и други, — ние спечелихме на наша страна не само смел воин, но и велик принц, изпълнен с мъдрост и хумор, та даже със способности на поет. Скъпа моя лейди Рианон, признавам — ако обичате да ме извините, принце — той се поклони кратко пред Ерик и отново устреми поглед в Рианон, — ние, които ви видяхме да израствате смела и красива, бяхме много загрижени за брака, който трябваше да сключите в съответствие с изискванията на честта, и сърцата ни се обливаха в кръв. Сега обаче виждаме, че сте омъжена за човек, който заслужава много повече от нашето дълбоко възхищение и уважение и който, за да се изразя с неговите собствени думи, ви уважава и цени с цялото си сърце. Лейди, пия за вас и за Господаря на вълците!

Чуха се бурни одобрителни викове. Рианон се обърна към съпруга си и установи, че очите му са пълни с ирония. Той също вдигна чаша за нейно здраве и отпи голяма глътка. Рианон отговори смело на погледа му и бързо се изправи.

— Милорди, благодаря на всички ви за загрижеността. Какво мога да кажа по този повод? Този брак е наистина нещо фантастично! Всеки ден се питам какви ли нови изненади ще ми поднесе. И съм учудена. Цени ме и ме уважава! Повярвайте ми, приятели, всяка негова дума, всяко движение изразяват дълбока нежност и уважение. Той със сигурност е принц между принцовете. — Тя спря за миг и го погледна дълбоко в очите, след което саркастично заключи: — И единствен между мъжете.

Отново прозвучаха одобрителни викове. Когато Рианон седна, Ерик повторно вдигна чаша за нейно здраве, но тя почти я изтръгна от ръката му, за да отпие голяма глътка медовина. Скоро смеховете и ръкоплясканията заглъхнаха и разговорът отново се насочи към войната. Рианон се огледа и установи, че Уилям си е излязъл.

Обърна се и видя, че Ерик продължава да я наблюдава.

— Вие започнахте! — изсъска ядно тя. — Какви лъжи, каква подигравка, каква…

— Този мъж ви желае — прекъсна я мрачно той. Рианон го погледна стреснато и той посочи с глава празното място на Уилям. — Смятам, че предпочитате дори мен пред тази коварна личност. Затова ви съветвам да се пазите, макар че ви е сънародник.