Хедър Греъм - Робинята на викинга

Ерик поклати развеселено глава, знаейки отлично, че покорството й е само привидно.

— Рианон, с всяка крачка, която правите, вие изпробвате властта си, или поне така изглежда! Вие сте моя съпруга, лейди, а всеки мъж изисква своите съпружески права. Юздите, които носите, са много леки, скъпа моя, във всеки случай докато помните, че съществуват.

— Както вече ви казах — отвърна тихо тя, — няма от какво да се боите. Та вие нито за миг не ми позволявате да забравя, че сте господар на тази страна.

— Все ми е едно как го правя, важното е да го запомните — отсече твърдо той и притисна колене в хълбоците но коня, за да го подкани да побърза. Рианон се притисна до него и се наслади на мощните, гъвкави движения на любимото си животно. Топлината и силата на широката мъжка гръд, към която се притискаше гърбът й, й вдъхваха странно чувство за сигурност.

Може би един ден наистина щяха да заживеят в мир.

Ала когато слънцето се вдигна високо и двамата видяха пред себе си градските порти, мисълта за мир отлетя някъде много далеч. Портите бяха широко отворени и няколко конници с цветовете на Алфред чакаха в двора.

— Какво ли означава това? — прошепна стреснато Рианон.

Ерик дръпна юздите и се загледа мрачно към тълпата мъже.

— Пак датчаните — отвърна уморено той. След малко прибави сухо: — Е, скъпа моя, май получихте онова, което искахте. По всичко личи, че отново ще потегля на война и може би този път датската бойна брадва ще улучи целта си.

После пришпори коня в бърз галоп.

Рианон така и не успя да му каже, че никога вече няма да се моли да го застигне жестока смърт.

В действителност тя щеше да се моли за благополучното му завръщане.

Рианон бързо последва съпруга си през вратата и видя, че в залата се е събрала голяма тълпа. Новопристигналите бяха от най-изявените воини на Алфред: сериозният, мрачен Алън от Кент, Едуард от Съсекс, Йон от Уинчестър и Уилям от Нортъмбриън. Уилям стоеше с Роло в северния край на залата и двамата се бяха задълбочили в разговор. Облегнат удобно на стената, англичанинът подръпваше нервно тъмния си мустак Още щом влезе, Рианон усети погледа му върху себе си. Внимателни тъмни очи, скрити зад полуспуснатите ресници и гъстите мигли. Този човек е опасен, помисли си неволно тя. Ала веднага прогони тази мисъл, защото кралят му имаше доверие. Въпреки това се почувства несигурна. Уилям не ценеше никого, освен себе си. Но беше важен за Алфред и Рианон знаеше, че трябва да стисне зъби и да го приеме в дома си.

Очевидно хората на краля не бяха дошли просто на гости — те идваха да събират войници за нови битки.

— Ерик! — извика зарадвано необузданият, весел Йон, който винаги трябваше да бъде пръв. Едва Ерик беше влязъл в залата и той се хвърли към него. — Гунтрум е научил за поражението при Рочестър и жадува за отмъщение! Разбрахме, че планира нападение откъм морето. Трябват ни кораби за войската на краля. Освен това един пленник ни предупреди, че отряд от най-кръвожадните датчани ще слезе на сушата северно оттук. Кралят ви моли да съберете воините си и да попречите на отряда да се съедини със силите на Гунтрум!

— Флотата ми е на разположение на краля — увери го Ерик.

— Ще унищожим всеки датчанин, който се осмели да стъпи на брега! — провикна се самохвално Роло.

— Корабите ни трябват веднага — намеси се остро Алън и излезе напред.

Ерик кимна и започна да дава нареждания на заместника си:

— Роло, погрижи се капитаните да са готови за отплаване.

Огромният викинг кимна и забързано напусна помещението. Уилям от Нортъмбриън се отдели от мястото си край стената, пристъпи към Ерик и здраво разтърси ръката му.

— Викингски кораби срещу викингски натрапници! Това със сигурност ще ни донесе победа! — Той се изсмя гръмогласно и потупа Ерик по рамото. Ирландският принц не отговори и за момент Рианон се запита дали мъжът й не споделя нейната враждебност към този мъж. В този момент се намеси Роуан:

— Няма нито една флота с толкова добри качества като тази на викингите. Трябва да благодарим на Бога, че великият ирландски Ард-Рий е приел за свой зет норвежкия Господар на вълците и че внукът на Ард-Рий днес предоставя на наше разположение превъзходно построената си флота.

— И не само флотата, а и силната си десница! — добави тържествено Уилям.

— Благодаря ви за това признание — отвърна сухо Ерик. — Тепърва ще имате възможност да се убедите дали нашите викингски кораби ще ви свършат работа в предстоящото сражение.