Хедър Греъм - Робинята на викинга

— Нищо не ви дължа! Копеле!

От очите му избликваха сини пламъци. Шепотът му помилва бузата й.

— Бъдете по-предпазлива, лейди! Внимавайте! Убедете ме, че копнеете само за мен и за никого другиго!

Рианон пое шумно въздух и ужасно й се дощя да му каже да се маха по дяволите. Гневът й беше не по-малко силен от неговия.

Обаче тя също копнееше за него. Тялото й я издаваше, то искаше да го има, тук в реката, в ледената вода, в горещия ден, в сянката на стария дъб. Тя трепереше, усещайки за кой ли път силата на ръцете му, могъществото на гърдите му. Да, тя го желаеше. Желаеше страстта му, желаеше и още нещо. В прегръдката му се чувстваше сигурна, копнееше да чуе нежния му шепот. Искаше целия този мъж, когото едва бе започнала да опознава.

Погледна го право в очите, все още нерешителна. После бавно обхвана с две ръце лицето му и на синия огън в очите му противопостави сребърните искри в своите. След това сведе главата му към лицето си и впи устни в неговите. Дива, изгаряща целувка, която отговори на всичките му въпроси. Езикът й нежно заблиза устните му, после проникна през преградата на зъбите и се впусна в устремен, чувствен дуел с неговия. Пръстите й се заровиха в косата му, гърдите й се притиснаха възбуждащо към твърдата му гръд.

От гърлото на мъжа се изтръгна дълбок, първичен стон и проряза тишината. Вече нямаше мир, нямаше я и хладината на водата, изчезна и сянката на стария дъб. Устните му се плъзгаха по шията и гърдите й и тя се притискаше към него с всяка частица на тялото си. Двамата бавно се надигнаха на колене. Рианон се изправи и притисна с две ръце лицето му към бедрата си. Нададе лек вик и се отпусна чувствено върху него, използвайки цялото си тяло, за да го гали, целуна нежно рамото му и впи зъби в твърдата плът, бавно прокара косата си по опънатите, набъбнали мускули на корема му. Поколеба се за миг, но се поддаде на силата на въображението си и улови с две ръце мощния му член. Потрепери от горещината му, усети пулсирането му и го възбуди още повече с колебливото си докосване. Шепотът му я окуражи да премине към по-смели, може би дори неприлични милувки, но сега това нямаше никакво значение. Не помнеше нито своята омраза, нито кръвопролитието на морския бряг, не помнеше нищо от онова, което ги разделяше. Беше съсредоточила цялото си внимание върху своя мъж, върху своя пръв и единствен любовник и сладостните, необуздани чувства, които бе събудил в тялото й. Те бяха създали една възбуждаща, с нищо несравнима красота, която не се нуждаеше от силата на разума, която отнемаше дъха й и я караше да забрави целия си досегашен живот. Устните й бяха навсякъде по тялото му, езикът й смело си проправяше път напред и го галеше безспир.

Мъжът под нея трепереше от страст. От гърлото му се изтръгваха дрезгави викове. Той сграбчи раменете й, издърпа я върху себе си и жадно впи устни в устата й, след което я обърна по гръб. Разтвори грубо краката й и търсещите му пръсти проникнаха в утробата й. Езикът му ги последва и достави на двамата най-висша наслада. Обезумяла, Рианон започна да плаче и да иска, макар че изобщо не съзнаваше какво всъщност желае. Той изпълни желанието й и се надигна. Когато проникна в нея с един-единствен мощен тласък и тя усети цялата сила и власт на мъжествеността му, от гърлото й се изтръгна сладостен стон. Членът му си проби път навътре, остави пареща следа по пътя си, изпълни я докрай и стана част от нея. Устните му задушиха вика й, пламтящата му страст я понесе към незнайни висини. По тялото й танцуваха светкавици, отекваха гръмотевици и разтърсваха земята, утробата й пулсираше в див ритъм. Тя достигна светлите зали на Валхала и продължи още нагоре. Екстазът я заля като огромна вълна и удоволствието се превърна едва ли не в болка, но изкачването не преставаше. След миг в най-интимните й дълбини избухна огромно огнено кълбо, светът лумна в пламъци и когато над очите й се спусна милостив мрак, усети как мъжът се излива в нея.

След малко дневната светлина се появи отново. Очите й се отвориха полека и тя видя облегнатия на лакът Ерик да наблюдава внимателно бледото й лице.

Внезапно хладният утринен въздух и близостта на ледената вода я накараха да потрепери. Потърси се и направи опит да се отдръпне, но влажната й коса беше притисната под ръката му.

Мъжът докосна лицето й, пръстът му очерта меката линия на носа й, но когато се спусна надолу, Рианон се отдръпна.

— Защо дойдохте тук? — попита меко той и я притисна към себе си.