Хедър Греъм - Робинята на викинга

Рианон пое отчаяно дъх, неспособна да се помръдне. Още не я беше наказал, но кой знае какво възнамеряваше да прави с нея. Дали не смяташе да я отведе в дома й, за да се разправи и с двамата?

— Чакайте! — извика тя.

Ерик спря и бавно се обърна към нея. Самообладанието отново й изневери. Пребори се с напиращите тръпки и успя да възвърне гласа си.

— Чакайте, не ме изслушахте. Ако посмеете да нараните Роуан… — Не биваше да казва тези думи. След по-малко от секунда

Ерик беше до нея и я беше сграбчил за рамото. Очите му излъчваха неумолимост.

— Смея всичко, мадам, и вие би трябвало да го знаете! Но що се отнася до младия Роуан, нямам намерение да му сторя нищо. Имам му пълно доверие.

— Какво? — заекна изумено Рианон.

— Няма да накажа младежа само защото вие сте се държали като безсрамна уличница.

— Какво! — Този път нямаше заекване. Тя направо изплю думата, изпълнена с бесен гняв. Не можеше да понесе това. Изви се като змия в желязната му хватка и успя да издере лицето му. После го ритна болезнено в глезена. Ерик изруга ядно, улови ръката й и я изви на гърба. Рианон се препъна в наметката си и падна на земята. Той се отпусна светкавично върху нея с разтворени крака.

Гневът я накара да забрави всяка предпазливост.

— Ако има Бог на небето, нека изпрати над главата ви най острата бойна брадва! Надявам се да изгниете някъде далече и трупът ви да нахрани лешоядите. Моля се…

— Продължавайте, продължавайте — окуражи я ухилено Ерик.

— Веднага ме пуснете!

— Какво? Сега? Защо да го правя, след като ми е много приятно да ви усещам под себе си? Много ми е интересно да разбера как сте посрещнали мъжа, за когото с такава радост се разсъблякохте.

— Не съм свалила дрехите си за Роуан!

— Нима искате да ме убедите, че го е направил той?

— Не! Разбира се, че не. Аз…

— Аха! Най-после разбрах. Идвате тук, сваляте дрехите си и се пъхате във водата, за да изиграете ролята на изкусителката, в случай че аз, вашият законен господар, реша да мина край потока. Каква коварна мисъл. Особено след последната нощ.

— Не съм…

— Внимавайте, лейди, много внимавайте! — Той се приведе още по-близо до нея и тя не беше сигурна дали искрите в сините очи са иронични или гневни, или изразяват нещо съвсем друго. — Последното умозаключение ми е най-приятно. Другите биха могли да ви причинят доста неудобства.

Рианон отвори уста и веднага я затвори. Клоните на големия дъб хвърляха сянка върху тях. Ерик улови една къдрица от влажната й коса и я нави около пръста си.

— Ранна утринна среща с любимата съпруга в сянката на стария дъб, край хладната вода на бистър поток… Добре звучи, не смятате ли и вие така? Не ви ли възбужда тази мисъл?

— Не!

— Не ли? Разкъсвате ми сърцето с този отказ. Е, добре. В леглото ми снощи имаше безжизнено парче дърво, макар много добре да знам, че съм се оженил за жена, пълна с живот и страст. А може би тя показва тази страст само пред други мъже? Може би правя нещо не както трябва. Може би трябва да поговоря с младия мъж, за да узная…

— Недейте! — пошепна отчаяно тя.

Ерик вдигна едната златна вежда. Рианон го изгледа упорито.

— Ранна утринна среща с милия на сърцето ми лорд и горещо обичан съпруг… това наистина звучи като фантазия! — процеди гневно тя.

В очите му светнаха дяволски искри и тя тъкмо щеше да заудря като побесняла по гърдите му, когато ъглите на устата му се свиха развеселено. Ала още преди да е вдигнала ръка срещу него, той вече беше на крака, захвърли настрана наметката си, разкопча колана с меча. Изрита нетърпеливо ботушите си и нахвърля върху тях чорапите, туниката и ризата си. Рианон се обърна настрана и погледна с копнеж към меча му. Голият му крак настъпи косата й и тя се обърна стреснато.

— Обещавам ви, че ако още веднъж помислите да вдигнете оръжие срещу мен, ще изрисувам с ножа си върху задника ви моите инициали и емблемата на кралския дом Вестфалд.

Рианон извика възмутено, скочи на крака и се нахвърли върху него. Ерик я сграбчи здраво и двамата паднаха на земята, смехът му отекна като гръм, когато се изтърколиха към водата. Наметката й беше паднала и тя беше натясно между ледената вода и парещата топлина на тялото му.

Рианон се заизвива отчаяно под него, за да се изплъзне от тежестта му, но това само я накара да го усети още по-интензивно. Изруга го с най-неприлични думи, което го накара да отметне глава назад и да избухне в луд смях.

— Какво очаквате от един викинг? Вие ме заклеймихте като варварин и аз ви давам само онова, което очаквате. Нищо не може да се изпречи на пътя ми. Получавам онова, което искам, и го получавам с помощта на меча си, милейди. Заклевам се, че никога вече няма да имам под себе си студено и безжизнено женско тяло, а ще получа цялата страст, желание и огън, които ми се полагат.