Хедър Греъм - Робинята на викинга

Когато най-после чу тропот на копита, си отдъхна и се опита да се обърне с гръб към мъжа си, но погледът му я приковаваше към мястото й. Въпреки студената вода, която все още капеше от нея, и въпреки ледения му поглед, по челото й избиха капчици пот. Но нямаше да допусне страхът й да проличи. Никога вече! — закле се тя.

Крачето й нервно затропа по студената земя.

— Това беше съвсем невинно, не разбирате ли? Нямате право, никакво право нямате да ме гледате така.

— Как ви гледам? — попита невинно викингът.

Отвисоко, помисли си горчиво Рианон и точно така си беше. Възседнал Александър, Ерик изглеждаше грамаден и недостъпен. Все пак така е по-добре, опита се да си втълпи тя, отколкото да слезе и да се доближи до мен.

Вместо да отговори на въпроса, тя продължи с обясненията:

— Казвам ви, че и двамата сме напълно невинни. А ако бяхте цивилизован мъж…

— О, нали вече се разбрахме по този въпрос! Аз не съм цивилизован човек, ни най-малко. Аз съм дивак. Викинг. Аз убивам неприятелите си. Смъртта е единственото вероизповедание, според което живея!

Той слезе от коня и Рианон спря да диша. В следващия миг сърцето й заби като лудо. Направи крачка назад, но Ерик беше спрял и разглеждаше разпръснатите й по земята дрехи.

След минута направи крачка към нея. Тя преглътна страха си, а заедно с него и гордостта. Трябваше да възстанови честта на Роуан, както беше обещала. Отпусна се на колене пред него и покорно сведе глава.

— Моля ви, изслушайте ме…

— Станете, фалшивото покорство не ви отива.

Рианон се надигна и в очите й засвятка луд гняв. Уви по-плътно наметката около тялото си и впи поглед в подигравателно усмихнатите му устни.

— Е, така вече е по-добре, скъпа моя.

— Не съм ви никаква скъпа. И никога няма да бъда, колкото и да твърдите.

— Е, тогава не сте моята най-скъпа — отговори примирително той. Обиколи я с бавни стъпки и замислено потърка брадата си. — Не сте ми скъпа, но със сигурност сте моя съпруга. Моя законна съпруга! И свещените брачни клетви ви задължават да ме почитате и да ми се подчинявате. Но да бъда проклет, мадам, ако непрекъснато не ви намирам в най-различни стадии на разгонване.

— Бих казала, че това е най-любимият ви начин да откривате една жена, милорд — изфуча в отговор тя. — Защото когато съм напълно облечена, полагате огромни усилия да ме съблечете.

— Не ме тревожи вашата голота — отвърна меко Ерик и Рианон отново затрепери с цялото си тяло, защото той беше застанал само на сантиметри от нея. Не можеше да види лицето му, но много ясно усещаше треперенето на гласа му, което въпреки равнодушния тон издаваше бушуващия в гърдите му гняв. — Тревожи ме, че повторно се разгалвате пред друг мъж. Пред Роуан.

Рианон се обърна като ужилена. Не можеше повече да понесе присъствието му зад гърба си. Гърлото й беше пресъхнало, трябваше да навлажни устни, за да заговори. Внезапно съжали за победата, която беше извоювала миналата нощ. Може би Ерик нямаше да се разгневи толкова от тази утринна среща, ако не го беше отблъснала така студено. Пък и не можеше да знае колко усилия й е струвало това.

— Милорд, кълна се, че Роуан е невинен.

— Има много начини да умреш, нали? Един мъж може да увисне на въжето и да виси дълго, докато престане да диша. Не харесвам такава смърт. Ако въжето е много късо, задушаването става бавно. Ако е прекалено дълго, главата може да бъде откъсната от тялото. По-просто е да бъде посечен с бойна брадва или главата му да бъде отрязана с меч.

— Ерик!

— Разбира се, вратът на една жена се прерязва много по-лесно, отколкото на мъжа. Вашето вратле, скъпа моя съпруго, е невероятно стройно…

Тя се люшна назад, без да го изпуска от очи. „Тогава най-сетне ме убийте!“ — искаше да му изкрещи, но думите заседнаха в гърлото й, защото Ерик най-после се допря до нея. Ръката му стисна тила й и неумолимо я притисна към гърдите му. Пръстите му се заровиха във влажната й коса и я принудиха да го погледне в очите.

— Никога не бих ви убил по този начин, скъпа моя. Никога не бих си отказал удоволствието да обвия ръка около тънката ви шийка и да я стискам, докато и последната искрица живот отлети от тялото ви! — Докато говореше, свободната му ръка се мушна в отвора на наметката и пръстите му намериха мястото, където пулсираше сърцето й. — Защо не спрете това предателско биене! — изсъска ядно той.

После внезапно я пусна, отблъсна я от себе си, отиде при коня си и проговори с гръб към нея:

— Облечете се и елате при мен. Веднага!