Хедър Греъм - Робинята на викинга

А може би той щеше да се отрече от детето, независимо от случилото се през първата брачна нощ. Може би щеше цял живот да се съмнява, че е негово. Другите хора също щяха да се питат…

Рианон скочи от леглото и застана пред огъня. Загледа се замислено в пламъците и едва дочу почукването на вратата. Потънала в мислите си, изрече тихо „Влез“, защото очакваше Адела. Но в спалнята влезе Мергуин и я стресна.

— Изпратиха двама вестоносци! — заговори направо той и застана пред нея.

— Простете, но аз нищо не…

— От обора излязоха двама пратеници. Единият тръгна да търси Алфред. Не знам кой е изпратил другия, но слугите ми казаха, че е имало и втори.

— Може би са искали да бъдат сигурни, че поне единият ще стигне до краля. Може да попаднат в засада.

— По-вероятно е да са го изпратили при датчаните.

Рианон се уплаши до смърт. Наистина ли бяха примамили Ерик в клопка? Наистина ли някой искаше да предупреди датчаните за тръгването му? Кой имаше интерес викингският принц да попадне в засада? А той подозираше нея. Смяташе, че тя е предала краля си и него. И сега окончателно щеше да се убеди, че жена му е предателка.

— Не! Това не може да бъде!

— Изпратете човек да го предупреди. Аз съм много стар. Не мога да яздя достатъчно бързо, за да го настигна — Рианон никога не беше чувала друида да ругае или да се оплаква от възрастта си и сега се смая от треперенето на костеливите му ръце. — Божичко, да гледаш в бъдещето и да не можеш да видиш ясно, това е проклятие! Веднага изпратете човек!

— Никой не може да ги настигне! Знаете, че яздят като дяволи. А хората на Алфред също са потеглили, за да ги срещнат в Уорхем. Не знам какво да правя… — Внезапно тя млъкна, изтича до прозореца и огледа местността. — Аз ще отида!

— Какво? — слиса се Мергуин. Рианон се обърна към него:

Погледнете, Мергуин! Виждате ли крайбрежните скали в северния край, точно над долината? Ще взема лъка си и ще изпратя в долината дузина стрели, на които ще бъде написано предупреждение. Мога да ги спра!

— Ще простреляте някого — промърмори със съмнение в гласа Мергуин.

— Питайте вашия лорд Ерик — усмихна се Рианон. — Аз винаги стрелям точно. Сигурна съм, че няма да убия никого. Ще изпратя няколко послания и все ще се намери някой да вдигне поне една от стрелите и да прочете написаното на нея.

— Не. Не бива да отивате. Ами ако ви ранят…

— Няма да тръгна сама. Ще взема онзи ирландец на име Патрик от Армаг.

Мергуин се поколеба, после решително поклати глава.

— Изпратете Патрик. Вие не бива да отивате. Просто не бива, разбирате ли?

Какво означаваше това? Тя беше управлявала земята си сам сама, а сега тези натрапници искаха да й предписват какво да прави и какво не! Понечи да се възпротиви, но премълча и само се усмихна.

— Както желаете, Мергуин, както желаете.

— Ще отида да потърся Патрик.

— А аз ще напиша предупрежденията — отговори невъзмутимо Рианон.

Щом Мергуин излезе, тя намери най-дебелите си чорапи, облече къса кожена туника и се уви в тъмнокафява наметка с качулка. Изчетка и сплете косата си, извади перо и мастило и написа десет пъти предупреждение към ирландците да се пазят от предателство. Помисли малко и написа още пет. После хукна надолу по стъблата и видя, че Патрик вече е възседнал коня си. На гърба му стърчеше колчан стрели, на седлото беше преметнат дълъг английски лък Мергуин стоеше до него и му даваше последни напътствия. Старият друид беше потънал в мислите си и изобщо не забеляза промяната в облеклото й. Рианон въздъхна облекчено.

Тя се усмихна и предаде на Патрик посланията заедно с тънки кожени върви, с които да ги завърже за стрелите, после го помоли да препуска с всички сили. Когато Патрик излезе от двора, Мергуин въздъхна и се запъти обратно към къщата. Щом се скри от погледа й, Рианон хукна като подгонена към оборите.

Никой освен Мергуин не беше в състояние да й попречи. Роло беше тръгнал с Ерик, както и всички останали. Тя нареди на ратая да оседлае най-бързия кон и след като години наред беше изпълнявал заповедите й, той дори не помисли да се възпротиви. Когато мина през портите, Рианон остави вест, че тръгва с Патрик и ще се върне с него.

Никой не посмя да я спре. А и никой освен друида не беше в състояние да я спре. Слава Богу, беше успяла да го излъже и сега можеше да препуска свободно. Лъжата й сигурно щеше да го засегне дълбоко и тя съжаляваше за това, защото беше започнала да го обича и цени. Но трябваше да го направи. Не можеше да допусне Ерик повторно да я сметне за предателка.