Хедър Греъм - Интриги

Джей, който познаваше света по-добре от придружителя си, посочи малката дъсчена маса, където имаше две свободни места, и двамата се настаниха край тримата стари морски вълци. Шон, който се славеше с небрежния си чар, ги накара да се разговорят.

— Какво ново в Англия, приятелю? — обърна се любезно той към един от брадатите моряци. — Отдавна не съм се прибирал у дома. Как е добрият крал Чарлз?

— Добре е — отговори мъжът, наречен Сам, и вдигна каната с ейл. — За Негово величество крал Чарлз II!

— Точно така, да пием за краля! — ухили се добродушно Джей. Огледа масата и челото му помрачня. Каните на другарите му бяха почти празни и той махна на келнерката. — Ей, мис, донесете на момчетата още малко от това хубаво питие, а аз ще платя сметката!

Младата жена извъртя очи. Новодошлите й харесваха. Отдалечи се с изкусително поклащащи се хълбоци, за да налее прясна бира. Приятелят на Сам, стар шотландец на име Дъф, благодари за бирата.

— На кой кораб сте, момчета?

— Във флотата на Дефорт — отговори Джей.

— Аха. Значи сега работите за херцогинята?

Шон хвърли бързо поглед към приятеля си.

— За херцогинята ли?

— Нали казахте, че сте във флотата на Дефорт? — Сивокосият Дъф ги изгледа подозрително.

— Досега сме служили под командата само на един капитан — обясни спокойно Джей. — За нас той е върховният господар, той и първият офицер. Току-що се връщаме от дълго плаване и ако в Англия са станали промени, още не ги знаем.

— Тогава ще ви кажем. Лейди Дефорт пое корабите на покойния си съпруг.

— Значи младата дама се чувства добре — отбеляза с усмивка Джей. — Това ме радва. Бог да благослови херцогинята!

— Казват, че скоро ще се върне в Англия — продължи да разказва шотландецът. — Говорят даже, че щяла да се омъжи повторно. Аз знам, че още другата седмица ще се качи на борда на „Лейди Мей“ и ще поеме курс към Бермудските острови, за да върти сделки със сър Харолд Уесли. Както чувам, тя управлява имуществото на баща си със същото усърдие, с което се грижи и за наследството на херцога, което стана нейна собственост само поради щастливото стечение на обстоятелствата. Всички знаят, че кралят има слабост към красивите жени.

Шон се приведе напред.

— Нима мислите, че кралят трябваше да конфискува имотите на херцог Дефорт? А аз съм убеден, че трябва да го реабилитират. Доколкото знам, той не е убиец. Никога не е пронизвал враговете си в гръб.

— Кой може да знае какво се е случило в действителност? — Сам вдигна рамене. — Доказателствата са срещу него. Кралските войници са го заварили при труповете. Може да е убиец, а може да е и невинен.

— Разбира се, че не е никакъв убиец! — Шон присви очи и понечи да се изправи, но Джей го притисна бързо на стола му.

— Наистина ли херцогинята ще тръгне с „Лейди Мей“? Той също е от корабите на Дефорт, нали?

— Точно така — потвърди Дъф.

— Как се казва капитанът?

— Да не искате да се наемете при него? С кой от корабите на Дефорт дойдохте?

Шон се поколеба и Джей побърза да отговори:

— С „Лейди Уиндзор“. — Този кораб беше влязъл в пристанището същия следобед. — Вероятно нашето корито ще остане известно време на док, защото има нужда от поправки. А на нас ни се иска да си потърсим друга работа. Корабите на Дефорт ми харесват. Работиш здравата, но и ти плащат добре.

— Опитайте на „Лейди Мей“! Капитан Нименс е почтен човек. Стана капитан, когато херцогът се върна с краля от Европа.

Джей стана от мястото си, дръпна Шон за ръкава и хвърли на масата златна монета.

— Преди да си потърсим друга работа, ще идем да се наспим — обясни весело той.

— И внимавайте! — провикна се подире им Сам. — В тези води е пълно с пирати! Дръжте барута сух а очите и ушите постоянно отворени. Все едно с кого плавате!

Джей беше вече до вратата, но Шон не бързаше да го последва.

— Пирати, значи? — Сега и приятелят му спря.

Старият шотландец кимна мрачно.

— От няколко месеца насам се разказват страшни истории за един капитан, наречен Убиеца на дракони, който кръстосва моретата. Испанците вече не смеят да излязат от пристанищата си. Оня ден пиратите влезли в Картахена и отвлекли една млада дама с дуенята й. Всеки, който чуе името на Убиеца на дракони, се разтреперва от страх.

— Сериозно? Значи испанците треперят? — Устните на Шон се опънаха в доволна усмивка, но Джей заби юмрука си в ребрата му, за да му напомни да не се издава.

Сам вдигна предупредително ръка.

— Човек трябва да внимава много с пиратите, млади момко. Бъдете нащрек! Кей знае, може би убиецът на Дракони се е наситил на испанците и холандците и смята да се нахвърли върху англичаните. Няма кораб, който да е излязъл здрав и читав от битката с него. Както чувам, Чарлз бил готов да прати срещу него цялата кралска флота. Всъщност, той го е заявил преди месеци, но не прави нищо, за да го спре. Вероятно няма да си помръдне пръста, докато Убиецът на дракони краде испанското злато от Новия свят. Казват, че ограбва само капитани, които са известни като големи грабители. Въпреки това бъдете внимателни, момчета! Атлантикът е пълен с опасности!