Хедър Греъм - Интриги

— Най-добре е да дойда и аз — предложи той. — Мисля, че ще обясня някои неща на сър Уесли по-добре от теб. Все пак аз имам повече опит в морската търговия…

Роуз се облегна назад и вдигна малкия Уди в скута си. Детето веднага хареса интересните предмети на писалището и започна да пипа документите й. Тя ги прибра далече от любопитните му ръчички и му подаде дървената дрънкалка, изработена от баща й, която издаваше невероятни шумове. Със сивосините си очи и тъмнокестенявата, къдрава коса малкият беше красив като картинка. Роуз помилва главичката му и я притисна до гърдите си.

— Не е нужно да идваш и ти, татко. Знам много добре какво трябва да направя.

— Не се съмнявам в теб…

— Знам също, че Харолд Уесли си търси съпруга. Пак ли искаш да ме омъжиш?

Ашкрофт я погледна укорно и изпъна рамене.

— Ти постоянно забравяш, че съм най-милият, най-отзивчивият, най-великодушният баща на света! — заговори сърдито той. — Можех да подпиша брачен договор, без да се съобразявам с чувствата ти. Вместо това…

— Вместо това ме изпрати в Англия, за да омагьосам някой херцог. По някакво странно стечение на обстоятелствата успях да омотая един в мрежите си. А после го загубих. Преди да си потърся втори съпруг, трябва да уредя работите на първия.

— Глупости! Ти нямаш намерение да се жениш повторно, Роуз.

— Засега не — съгласи се тихо тя. — Трябва да…

— Да, да, знам! Трябва да докажеш невинността на Дефорт! И защо, момичето ми? Кралят не ти пречи да управляваш имуществото му, а моят внук е признат като бъдещият херцог Дефорт. Не се опитвай да разравяш миналото. Хората забравят бързо.

Роуз поклати глава.

— Никога няма да забравят Дефорт, никога. Ако вярваш в това, значи си живял твърде дълго в далечните колонни. Аз съм убедена, че Джером е убил Джеймисън, а може би и бедната лейди Ан. И сега негодникът се наслаждава на богатството си и пилее парите на мъртвата си сестра. Гарт беше възмутен до дън душа. Как мога да оставя убиеца ненаказан?

— А как ще докажеш вината му?

— Още не знам — призна тихо Роуз. — Ще се върна в Англия и ще се опитам да го примамя в капан.

Ашкрофт въздъхна угрижено, но когато малкият Уди протегна ръчички към него, лицето му просветна. Сериозните сивосини очи го погледнаха втренчено.

— Дядо! — Малкият владееше цялото сърце на богатия търговец и това му се беше отдало без усилия. „Дядо“ беше втората дума, която беше научил след „мама“.

Ашкрофт се наведе и вдигна Уди. Притисна го до гърдите си, но момченцето не можеше да стои мирно. Много му се искаше да слезе отново на пода и да продължи с опитите си да ходи. Най-после дядото се предаде и го сложи на килима. Детето се залови за крака му и се изправи. Беше много своенравно, също като баща си.

— Следващата седмица ще отплавам за Бермудските острови — заключи спокойно Роуз. — И то сама. Да предам ли нещо на сър Уесли?

— Не, мила. Искам обаче да знаеш, че тръгваш само защото аз ти разреших! — той въздъхна дълбоко и подаде ръка на внука си. Кога точно беше загубил контрола над дъщеря си?

Мери Кейт стоеше до вратата в красивата спалня на Роуз и наблюдаваше как господарката й играеше с детето си на голямата кожа пред камината. Покоите на Роуз бяха най-добре обзаведените в цялата къща. Ашкрофт не беше пожалил усилия и пари, за да й достави най-красивите стъклени предмети от Италия и най-скъпите завеси за прозорците, които гледаха към реката.

Роуз носеше нощница от мек памук, бебето също беше готово за сън. Двамата се търкаляха през смях на меката кожа и пламъците на огъня огряваха лицата им. Вече беше доста късно, а малкият Уди имаше нужда от сън.

— Стига толкова игра, Роуз — проговори предупредително камериерката. — Трябва да приспя малкия. Докато ви няма, сигурно ще ми създава още повече трудности. Най-добре е да свикне с мен още отсега.

Роуз притисна момченцето до гърдите си и целуна меката му косица.

— Все още се колебая дали е редно да го оставя толкова дълго време сам. Вярно е, че вече може да пие от чашката си и да се храни с лъжичка, но знам, че ще му липсвам.

— Вече не го кърмите толкова често и това е добре, защото апетитът му ще ви изсмуче. Ще отсъствате само няколко дни и това е благоприятен случай да го отбиете окончателно.

— Как ли ще се справя без мен?

— О, аз ще се грижа да не умре от глад — засмя се Мери Кейт. — Младият херцог се справя учудващо добре с чашката за мляко. Скоро ще покани баща ви на чаша уиски. — Роуз избухна в смях и Мери Кейт се зарадва на този изблик на веселост. Младата й господарка беше постоянно тъжна.