Хедър Греъм - Интриги

— Слава Богу, жив съм, капитане. Мога ли да разчитам на вас?

— Аз съм ваш до гроб, милорд — отговори с достойнство старият капитан.

— Аз не съм убиец, Нименс. Кълна се във всичко свято. Невинен съм.

— Нито за миг не съм се съмнявал в това, сър.

Пиърс хвърли бързо поглед към „Лейди Мей“.

— А екипажът ви? Някои от мъжете ще ме познаят, други обаче са отскоро при вас. Мога ли да разчитам на лоялността им?

— Те са добри момчета и ми вярват, Ваша светлост. Разбира се, трябва първо да узная какви са плановете ви.

— Ще им кажете, че поемам командата на „Лейди Мей“, но само за няколко часа. След това ще ги освободя и ще поговоря лично с тях. Първо обаче искам да се видя с жена си, Гилърд. Дойдох само заради нея. Ще отида да я видя за малко, след това ще изляза на палубата и ще обясня на хората ви какво възнамерявам да направя. Надявам се, че ще ме подкрепят.

Нименс кимна с готовност. Той познаваше екипажа си и не можеше да си представи, че някой от моряците би предал херцога на Уъртингшиър на властите. Особено след като разберяха, че именно той е Убиецът на дракони, известният пират, създал толкова тревоги на испанците.

— Ще отида да уведомя лейди Роуз…

— Не, благодаря — прекъсна го с усмивка Пиърс. — Предпочитам да я изненадам. Съберете хората на палубата и ме чакайте. Шон и Джей ще ви придружат, за да прикриват гърба ми. Все още не съм сигурен, че хората ви ще запазят мира.

Нименс кимна покорно и последва господаря си на палубата. Изправи се на релинга и уведоми екипажа си, че Убиецът на дракони смята да говори с тях и да им съобщи намеренията си. Все пак те не бяха испанци.

Пиърс прескочи с лекота релинга и забърза към кабината на Нименс. Най-после мигът на сладкото отмъщение беше дошъл. Всъщност той не искаше нищо друго, освен да прегърне любимата си жена, да усети отново мекото, топло тяло… Той се прокле на ум за слабостта си и изрита ядно вратата на капитанската каюта.

Влезе вътре и спря като закован на прага. Жена му беше станала още по-красива. Зелената рокля подчертаваше смарагдовия блясък на очите й. Бузите от слонова кост бяха леко заруменели, косата беше разпусната по раменете след силното люлеене по вълните. Нищо не беше нарушило класическата красота на лицето й, а талията й беше стройна, както и преди една година. Само гърдите бяха малко по-големи.

В погледа й се примесваха страх и гняв. Все още не го беше познала. Пленница на копринените си фусти, тя лежеше на леглото и се опитваше да се изправи. Изведнъж Пиърс забеляза, че погледът й се отмести към писалището на капитана и сребърното ножче за писма. В следващия момент Роуз скочи, грабна ножчето и го размаха над главата си, готова да прониже натрапника.

Ножче за писма срещу острата му сабя? О, Роуз, усмихна се развеселено Пиърс. Тази малка вещица беше непоправима.

Той влезе в кабината, без да обръща внимание на люлеенето на кораба. Беше свикнал с него през дългите месеци на пиратския живот. Ала Роуз се олюля, а вратата се затръшна зад гърба му.

Най-после бяха сами. Макар че леглото беше в другия край на кабината, той усещаше примамливия аромат на рози.

— Ще ви убия! — изкрещя изведнъж тя. О, сладката, сладката Роуз… — Не ме докосвайте! Ще получите голям откуп, ако…

Това беше достатъчно. Той се изсмя дрезгаво, пристъпи към нея и тя замлъкна като опарена. Очите й бяха втренчени в лъскавото острие.

Най-после щеше да си отмъсти! Зелената рокля, украсена с бели и черни дантели, беше истинско произведение на изкуството. Пиърс мушна острието в корсета и разсече копринените шнурове. Гърдите й изскочиха навън и той ги загледа като омагьосан. По дяволите, някога не бяха толкова пищни. В слабините му нахлу горещо желание и той си пожела да беше истински жесток и безогледен пират. Как му се искаше да разкъса дрехите й, да я изправи гола пред себе си…

Роуз се отдръпна уплашено и притисна ръка до гърдите си. С другата продължаваше да стиска ножчето за писма.

— Ще ви убия! — повтори гневно тя. — Не ме ли чухте? Баща ми ще ви плати цяло състояние, ако ме върнете жива и здрава. Знаете ли коя съм аз? Глух ли сте? Не разбирате ли английски?

Дали знаеше коя е тя? О, да, разбира се! Роуз, безстрашна и упорита както винаги, дръзка и решителна… Тя се хвърли към него и острието на ножчето се насочи право към сърцето му.

В следващия момент от гърлото й се изтръгна тих вик. Пиърс сграбчи китката й, изви я без усилие и оръжието се изплъзна от вкочанените й пръсти. Силен ритник го изпрати в другия край на кабината.