Хедър Греъм - Интриги

Роуз нямаше намерение да се предаде. Побесняла от гняв, тя се откъсна от него, отскочи назад и преди Пиърс да е успял да я последва, започна да хвърля по него всичко, което попадаше пред очите й — корабния дневник, бутилки, измъкна дори едно чекмедже, за да го строши в главата му. Пиърс успя да избегне устремното нападение и направи няколко крачки към нея, докато острието на сабята му опря в гърлото й. Никога нямаше да забрави тези блестящи зелени очи! В кабината цареше полумрак и тя все още не го беше познала.

— Хайде, убийте ме, жалки негоднико! — изкрещя задавено тя.

Най-после пиратът прекъсна мълчанието си.

— Повярвайте, мадам, аз зная коя сте. Значи искате да се откупите с парите на Дефорт? Няма да ви позволя. — Той я побутна към леглото и тя отстъпи уплашено.

След като беше чула гласа му, тя трябваше да се досети кой стои пред нея. Изпитателният му поглед обхождаше лицето й, но не намираше признаци, че го е познала. Какво имаше в замайващите зелени очи? Страх? Или дива решителност, противна на всеки разум? Той откъсна превръзката от окото си и я хвърли на леглото. После се поклони с подигравателна учтивост и свали широкополата кавалерска шапка. В сърцето му имаше само горещ копнеж да я докосне, да впие устни в нежната шия… По дяволите? Дали и той и беше липсвал, както тя на него? Поне малко през тъмните самотни нощи…

— Изглеждаш, като че ли си видяла призрак, Роуз.

— Да, призрак от дълбините на ада! — Очевидно не беше усещала липсата му.

— Точно така. Ей сега ще разбереш, че пред теб стои демон.

Роуз не можеше да повярва на очите си.

— Мислех, че си мъртъв.

— Съжалявам, че трябва да те разочаровам.

— Но как така? Убиецът на дракони…

— Всички повярваха, че смъртта ме е отнесла в ада, но късметът се оказа на моя страна. Един испанец, който имаше сметки за уреждане с англичаните, ме намери в една рибарска лодка и ме взе на борда на кораба си. Ден и нощ ме мъчеха и биеха, за да ми внушат вечна благодарност за спасението. Щом успях да се отърва от капитана и да си възвърна свободата, станах пират, за да грабя испанците.

— Това е английски кораб — възрази разгорещено тя.

— О, да, знам. — Как смееше да се държи така? Това беше негов кораб, не неин! Той се приведе, опря се на резбованата рамка на леглото и посегна да помилва шията й, да вкуси устните й. — Узнах, че си на борда и пожелах да те видя. Освен това корабът е мой.

— Какво искаш? — изсъска ядно тя.

Нищо друго ли нямаше да му каже, след като беше видяла, че мъжът й е жив и здрав? Наистина ли беше участвала в заговора, целящ да го убие? Или беше невинна? Защо не го уверяваше в невинността си? Как му се искаше да я раздруса и да я принуди да му признае истината!

Ала Нименс и моряците чакаха и той трябваше да отложи за малко разговора с жена си.

Видя треперенето й и почти повярва, че очите й се бяха напълнили със сълзи.

— Какво искам ли? — повтори тихо той. Острието на сабята разряза и последните остатъци от корсажа на зелената рокля. — Каквото иска всеки пират. Богата плячка. Кораби с товарите им и заложници. Искам и отмъщение.

Толкова му се искаше да погали меките бузи, да докосне изкусителните голи гърди… Видя тъмночервените зърна и те също му се сториха по-големи отпреди. Сърцето му биеше като лудо, слабините му горяха.

Роуз бутна сабята настрана и застана решително пред него.

— Ти си невероятен глупак, Пиърс Дефорт! Хората, които те предадоха, си живеят спокойно в Англия. Ако беше малко по-умен, щеше веднага да разбереш, че съм невинна!

— Веднъж вече повярвах в невинността ти и заплатих скъпо за глупостта си. — По дяволите, мигът на отмъщението беше настъпил, а той изпитваше само дълбока болка.

Скоро след сватбата той беше стигнал до убеждението, че жена му не е участвала в отвличането на Ан и свързаните с него събития. После обаче намери двата трупа, а при завръщането си в гостилницата беше нападнат от кралските войници. Един от тях беше споменал, че жена му е изпратила съобщение на констейбъла. Как би могъл да повярва отново в невинността й?

— Ти просто не искаш да видиш истината — продължи обвинително тя. — Въпреки това ти обещавам да запазя тайната ти. Няма да кажа на никого кой си в действителност.

— Много си великодушна! — Нима жена му мислеше, че той ще вдигне платна и ще продължи да се наслаждава на пиратския живот! Нима не беше разбрала, че е дошъл да й поиска сметка, а после да се разправи с Джером и всички други виновници?