Хедър Греъм - Интриги

— А ти докажи вината ми!

— Върни се при мен, Пиърс! — цитира я той и тя си припомни случилото се през онази ужасна нощ. — Думите ти се запечатаха в паметта ми. Помня какво намерих в Хънтингтън Манър, помня и какво се случи след връщането ми в гостилницата, където беше отседнала…

— Нямах представа, че Ан е мъртва — прекъсна го озлобено тя. — Иначе никога не бих те изпратила там. Откъде можех да зная, че войниците ще те нападнат?

— Да, откъде? Знаеше го, защото си била в съюз с Джером. Нали ми каза, че си се срещнала с него?

— О, колко си подъл! — Сълзите я задавиха. — Как можеш да говориш така и в същото време да очакваш, че ще падна с плач в обятията ти? Никога няма да го направя, никога! Няма да замина с теб за Англия. Този път няма да се поддам на чара ти.

— Нима няма да се вслушаш в гласа на собствената си страст?

Този нежен въпрос я разтърси по-силно от унищожителните обвинения, които беше чула преди малко. Тя беше прекарала твърде много безсънни нощи със спомените и копнежа за нежностите му. И сега го погледна като замаяна, изумена от упойващото въздействие на дълбокия му глас, на пронизващия поглед. Все едно дали изискваше, или я ласкаеше, в крайна сметка той щеше да получи онова, което желаеше.

Той не дочака да му подаде ръката си, а просто я дръпна към себе си и преди да разбере какво става с нея. Роуз лежеше в обятията му. Пожарът в сребърните очи разпали кръвта й. Макар че разумът й се съпротивляваше, страстта му събуди чувствеността й.

Не, тя нямаше да се предаде без борба. Изгледа го унищожително и пое дълбоко въздух, за да изпищи — твърде късно. Трескава, гореща, настойчива целувка затвори устата й. Тя се опита да отблъсне езика му, който нахлу без бавене в устата й и заигра с нейния — толкова омайващ и възпламеняващ, че прогони и последните остатъци от разума.

Роуз затвори очи и се наслади на горещината, която се преливаше от неговото тяло в нейното. Тя беше повярвала, че съпругът й е мъртъв и заедно с него беше умряла и част от нея. Но той беше жив и магията се събуди за нов живот. Макар че нямаше опит в плътската любов, тя знаеше, че нито един мъж не е в състояние да събуди в тялото й толкова силно, непреодолимо желание.

Ала когато той вдигна глава, тя отвори очи и се опита да оспори всичко, което изпитваше.

— Не, Пиърс…

Устните му се спуснаха по шията й, намериха лудо биещия пулс, после езикът му закръжи около зърното на гърдата й. Не, о не! Тя стисна здраво зъби и се опита да се пребори с огъня, който пламтеше в утробата й и който мъжът й неумолимо подклаждаше с нежностите си.

Толкова отдавна не го беше усещала близо до себе си и не беше чувала омагьосващия му шепот до гърдите си:

— Мила моя, ти си се променила. — Ако не го спреше, щеше да бъде загубена. — Колко е сладка кожата ти! — Езикът му описваше пламтящи кръгове около наедрялото зърно. — Бях забравил вкуса ти… — Той пое жадно зърното в устата си и го засмука. — О, Боже! — Изведнъж в очите му засвяткаха ледени искри. — Ти миришеш на мляко! — извика невярващо той.

Роуз се изчерви цялата и се опита да се освободи от ръцете му, но той зарови пръсти в косата й и я натисна на леглото.

— Да! — изкрещя сърдито тя. — Разбира се, че мириша на мляко. Така е, когато жената има бебе.

Пиърс я изгледа с присвити очи.

— И от кого е детето?

— О, как смееш! — изфуча разярено тя. — Вече няма да търпя обидите ти. Можеш да ме набиеш, да ме изнасилиш, да ме изхвърлиш през борда! Но те уверявам, че никога вече няма да търпя издевателствата ти!

Пиърс се надигна и разтърси глава.

— Мое дете? — прошепна изумено той.

— На кого другиго би могло да бъде?

— Заклеваш ли се?

Побесняла от гняв, тя се опита да се изтръгне от ръцете му, но не успя.

— Ти не вярваш в нито една моя дума! Пусни ме веднага! По-скоро ще скоча в морето, при акулите, но няма да понасям надменността ти!

— Момче ли е или момиче?

— Това не те засяга.

— Момче ли е или момиче? — изгърмя той.

— Имам син.

— Син? — Пиърс беше толкова смаян, че пусна жена си.

Тя скочи на крака и се скри зад писалището.

— Имам син… — Гласът му беше само дрезгав шепот. — И той е жив и здрав?

Сърцето й се стопли, но тя побърза да прогони неканените чувства. Нямаше да му прости, докато не я помолеше за извинение.

Пиърс отново разтърси глава, сякаш не можеше да разбере какво го е сполетяло.

— На колко години е?

— На девет месеца и няколко дни — отговори неохотно тя.

Пиърс стана от леглото и тя се отдръпна нервно към стената, но той сякаш не я забелязваше. Вместо да отиде при нея, отвори едно чекмедже и намери онова, което търсеше. Бутилка с ром. Отпи голяма глътка и промълви като замаян: