Хедър Греъм - Интриги

Роуз… същата като преди година. Красива и горда както винаги. Кестенявочервената коса блестеше на слънцето. На всичкото отгоре се караше с Нименс — значи и темпераментът й беше останал същият. Вероятно беше решила сама да води битката срещу пиратите.

Типично за Роуз. Винаги готова за бой. Може би изпитваше страх, но не го показваше. Вместо това спореше ожесточено с капитана и със сигурност настояваше да остане на палубата.

— Не й позволявай, капитане! — промърмори полугласно Пиърс.

След малко се усмихна доволно, защото Нименс изпълни желанието му. Жестовете му бяха красноречиви. Умен мъж, каза си Пиърс. Роуз нямаше да изпълни категоричната му заповед, но горещата молба щеше да трогне сърцето й.

Едно от неприятелските гюллета падна само на няколко метра от пиратския кораб и Пиърс бе опръскан от бяла пяна.

— Отговорете на огъня! Дайте още един предупредителен изстрел!

Много добре! Нименс разреши проблема по свой начин и хвана Роуз за ръката. Зелената й пола се развя след нея, когато капитанът я поведе към каютите. Пиърс се засмя тържествуващо. Сега жена му щеше да стои и да чака развоя на събитията в капитанската каюта — точно там, където я искаше той. Оставаше му само да вземе „Лейди Мей“ на абордаж, без да я повреди много.

Англичаните стреляха с всичките си оръдия. Гюллетата им падаха в опасна близост до пиратския кораб и го люлееха застрашително. Пиърс едва успяваше да пази равновесие.

— Два залпа! — извика той, обърнат към Шон. — От двете страни! А после им дайте знак, че ще превземем кораба с пристъп. — Моряците изпълниха светкавично заповедта и Пиърс умело насочи кораба си право към „Лейди Мей“. В първия момент всички повярваха, че фигурата на галеона ще разсече на две английската палуба, но гъвкавият пиратски кораб мина буквално на сантиметри от носа на англичаните и застана отстрани. — Абордажните куки! — заповяда Пиърс и бързо сложи, на окото си черната превръзка. Никой не биваше да го познае, преди той сам да е решил да се открие.

Пиратският капитан извади меча си и се хвърли към носа. Няколко английски моряци се бяха покатерили по релинга и се биеха ожесточено с пиратите.

Пиърс парира сръчно силния саблен удар и изби оръжието на противника си. Мъжът се отдръпна назад и в очите му блесна смъртен страх. Убиецът на дракони дори не го погледна. Скочи на неприятелската палуба и гръмогласният му вик заглуши шума от битката:

— Слушайте, добри хора, не желая да проливам кръвта ви! Спрете боя! Вече доказахте, че сте смели мъже. Ако продължавате да се съпротивлявате, хората ми ще ви насекат на парченца. Не сме дошли да убиваме или да крадем товарите ви. Ще вземем само онова, което ни принадлежи по право. Чуйте ме добре! Искам да говоря с капитан Нименс. След това ще разберете какво искам от вас и съм сигурен, че ще се разделим в мир.

На палубата се възцари дълбоко мълчание. След малко един от англичаните изкрещя гневно:

— Това е само един проклет от Бога пират, глупаци такива! Не бива да го пускаме при капитан Нименс!

— Няма да сторя зло на капитана ви. Кълна се в честта си! — извика в отговор Пиърс.

Моряците го гледаха недоверчиво и той не можеше да им се сърди. Видът му беше на истински пират: обица със златен череп на лявото ухо, черна превръзка на окото, широка бяла риза и тесни кожени панталони. Пиърс свали широкополата си шапка и се поклони дълбоко.

— Джентълмени! Убиецът на дракони държи на думата си!

Един от матросите понечи да заговори, но Нименс го избута и излезе напред.

— Аз съм капитанът. Вярвам ви, тъй като никога досега не сте нападали английски кораб. Последвайте ме в кабината ми.

— Тя е заета. Заповядайте в моята.

— Няма да му позволим! — намеси се сърдито един от моряците и Шон го заплаши с меча си.

— По-спокойно, хора! — проговори предупредително Пиърс. — Не искам никой да забравя, че англичаните са наши приятели.

— Тук никой не ти е приятел, капитане, никой освен хората, които плават на кораба ти.

— Нименс ще се помири с мен, ще видите — отговори тихо Пиърс.

Мъжът, който беше предизвикал Шон, отстъпи назад и Нименс се прехвърли сръчно през релинга на пиратския кораб. Изправи се пред Пиърс и изведнъж пое шумно въздух.

— Капитане! — извика предупредително един от хората му.

— Всичко е наред, момчета — отговори Нименс, който беше успял да се овладее, удари Пиърс по рамото и тръгна бързо към капитанската каюта. — Велики Боже, неведоми са твоите пътища! — зашепна възбудено той. — Ваша светлост! Значи вие сте Убиецът на дракони? Сигурно Негово величество знае кой сте, след като не направи нито един сериозен опит да ви спре. О, небеса! Всички ви мислят за мъртъв…