Хедър Греъм - Интриги

— Не ми се вярва — прекъсна го подигравателно Пиърс. Споменът за Роуз го мъчеше ден и нощ, а сега се оказа, че жена му е съвсем близо до него. Как ли щеше да се зарадва на новата им среща! Тази малка вещица дори не се бе опитала да докаже невинността му. Вместо това се беше накичила с титлата му, даваше заповеди на капитаните му, управляваше собствеността му. — Херцогинята няма да пристигне на Бермудските острови, момчета.

В понеделник… Толкова дълго беше чакал този ден. На устните му се появи студена усмивка. Сега щеше да си отмъсти на невярната си съпруга, А за отмъщението имаше нужда от хладнокръвие.

— Това не ми харесва! — повтаряше настойчиво Ашкрофт Удбайн, но дъщеря му не го слушаше.

— Много добре знаеш, че мога да обясня на сър Уесли колко изгодно би било за него да ни повери транспортирането на стоките си. — Смръщила чело, Роуз се беше привела над една сметководна книга. — По всичко личи, че той не е подготвен за постоянно нарастващия обем на товарите си. Корабите на Удбайн и Дефорт могат да го освободят от тази грижа. Нима мислиш, че е по-добре Уесли да изгради своя собствена флота, татко? Още един конкурент ли искаш?

Ашкрофт въздъхна дълбоко. Още от самото начало той бе решил да повери на Роуз част от сделките си. Сега обаче, след като беше станала собственик на корабите на Дефорт, тя ръководеше търговската флота съвсем сама и той изобщо не успяваше да се намеси. Макар че познаваше много добре острия й ум, той беше много загрижен за сигурността й.

— Не искам да плаваш сама, детето ми. Моретата са пълни с пирати.

— Нашите кораби имат достатъчно оръжия. А и в последно време се говори само за Убиеца на дракони, който напада изключително испански кораби. Моля те, татко! Трябва да спечеля сър Уесли, преди да е осуетил плановете ми.

— Щом искаш… — Той прокара пръсти по брадичката си и още веднъж съжали, че се е съгласил на този проект. Знаеше от приятелите си, че сър Уесли притежава доходна плантация на един от Бермудските острови. Онова, което се говореше за собственика, беше направило силно впечатление на Ашкрофт. Сър Уесли беше отличен бизнесмен, забогатял в колониите, ползваше се с благоволението на краля, освен това беше млад, красив и очарователен. Грижеше се бащински за младите си братя и сестри и очевидно имаше нужда от жена, която да му помага в управлението на имота.

Ашкрофт искаше да види дъщеря си омъжена повторно, макар че тя щеше да загуби част от престижа си на вдовстваща херцогиня. Утешаваше се единствено с мисълта, че синът й беше неоспоримият херцог Дефорт.

Малкият лорд Пиърс Удбайн Дефорт беше вече на девет месеца и не се отделяше от полите на майка си, макар че крачетата му бяха още неустойчиви. Роуз го наричаше Уди, както всички останали в къщата. Очевидно не й беше приятно да произнася първото му име, като че ли можеше да забрави смъртта на баща му и позора, с който беше покрито името Дефорт.

Добре че херцогът е бил верен привърженик на краля, размишляваше Дефорт. Иначе Чарлз щеше да конфискува цялото му имущество и да го обвини в двойно убийство. Един ден малкият Уди щеше да стане херцог и да разполага със значителна власт. Дядото обожаваше малкото момче и беше много щастлив, че може да живее с него. Толкова по-загрижен беше за дъщеря си.

В първите месеци след раждането на детето Роуз не се интересуваше от нищо, освен от него. За да разсее мрачното й настроение, Ашкрофт я посвети в най-новите си делови планове. Тя живна изведнъж и започна жадно да събира всички сведения, до които можеше да се добере. Ашкрофт разбра твърде късно, че тя щеше да се възползва от знанията си при завръщането си в Англия. Роуз водеше оживена кореспонденция с един мъж на име Гарт, който живееше в замъка Дефорт. Той държеше в ръцете си юздите на имението и очевидно беше добре запознат с работите на господаря си.

Роуз заяви на баща си, че ще се върне в Англия, когато малкият Уди стане на една година. Ашкрофт се опита да я разубеди, защото искаше тя да живее при него, да вижда усмивката й, блестящите смарагдовозелени очи…

Само ако можеше да й намери съпруг… Първоначално той беше съгласен с пътуването до Бермудските острови. Беше уверен, че красивата му дъщеря ще омае сър Уесли. Ако мъжът наистина беше млад, красив и представителен, както се твърдеше, вероятно и той щеше да й направи добро впечатление. За съжаление Роуз беше съсредоточила цялото си внимание върху сделките, а това беше в състояние да отблъсне всеки мъж.