Хедър Греъм - Интриги

Тя се облегна на едно дърво и затвори очи. Сърцето й се свиваше от болка. Как копнееше за Пиърс, за прегръдката му, за целувките и сладката магия на сливането… Тъгата беше непоносима, но тя се принуди да диша спокойно, да преодолее страданието. Заради детето, което растеше в утробата й.

Месеците минаваха без особени събития. Дойде и утрото, когато започнаха болките. Ще мине време, обясни сериозно Мери Кейт. Първото бебе на младите майки идвало бавно. Ашкрофт извика любимия си лекар евреин, който ценеше високо религиозната толерантност на богатия търговец, макар че сега принадлежеше към англиканската църква. Името му беше Ейбрахъм Голам, а способностите му бяха неоспорими.

Когато раждането започна, Ашкрофт заяви, че ще допусне до леглото на дъщеря си само д-р Голам. Лекарят пристигна бързо и очевидно се разтревожи от състоянието на родилката. Тя изглеждаше слаба и уморена. Той познаваше мъката й, защото идваше редовно в дома на Удбайн, но не беше издал никому тревогата си.

Много скоро обаче той разбра, че под крехката външност се крие желязна вътрешна сила.

Щом започнаха болките, Роуз въздъхна облекчено. Дългото чакане свършваше. Вече нямаше да носи постоянно със себе си милото малко същество, което я уморяваше с ритането си. Скоро щеше да го вземе в прегръдката си. Ала радостта й отлетя бързо. Болките бяха повече от страшни и непрекъснато се засилваха.

— Защо бебето не излиза? — попита отчаяно тя.

Ейбрахъм се усмихна и изтри запотеното й лице.

— Не се безпокойте! — отговори окуражително той. — Засега се справяте добре. Скоро ще стане по-трудно.

— Господи! — изплака Роуз и стисна ръката на Мери Кейт, която вдигна безпомощно рамене. И тя не знаеше как се раждат деца.

Последва нов пристъп на болка. Роуз изпищя пронизително и загуби съзнание. След малко се събуди, разтърсена от новите режещи болки, и започна да ругае. Мъжете бяха отвратителни негодници! Как смееха да очакват от жените си да им раждат деца? Камериерката напразно се опитваше да й обясни, че така върви светът. Господарката й беше забравила с какво нетърпение чакаше бебето си.

Денят отмина, дойде нощта, настъпи второто утро. Роуз беше на края на силите си.

— Дойде време да напъвате, милейди — прошепна умолително Ейбрахъм. — Хайде, силно! Помогнете ми, за Бога!

— Вие трябва да ми помагате, не аз на вас! — изкрещя невъздържано Роуз.

— Точно това се опитвам да направя.

— Ако наистина искате да ми помогнете, застреляйте ме! — изплака тя и Мери Кейт се извърна, за да скрие усмивката си. — Господи, това бебе просто не иска да излезе!

— Напротив — възрази докторът. — Ей сега ще свърши.

Роуз изпищя от болка. Главичката на бебето се появи между краката й и тя повярва, че тялото й ще се разкъса.

— Още едно напъване, Роуз! — помоли меко докторът.

И тя се подчини, събра последните си сили. Най-после страшното мина.

— Какво е бебето? — попита с пресекващ глас тя.

— Момче! — отговори сияещата от радост Мери Кейт и Роуз чу силен детски плач.

Нейният син! Синът на Пиърс…

Камериерката изми бебето и го сложи в ръцете на младата майка. Възхищение изпълни сърцето й. Такова мъничко същество, толкова красиво и съвършено!

Сърцето й се напълни с любов. Тя беше родила този скъпоценен живот — едно силно момче. Малките му пръстчета стиснаха нейните, устичката му беше широко отворена, сякаш протестираше срещу несправедливостта на света, в който беше попаднал. Роуз го прегледа набързо.

— О, Мери Кейт! Всичко му е на мястото!

— Разбира се, мила моя. И е красив като картинка.

— Слава Богу! — прошепна изтощено Роуз. — Толкова съм щастлива… — Тя погледна отново бебето и очите й се напълниха със сълзи. Защо и Пиърс не беше тук, за да види наследника си? Той беше изчезнал завинаги от живота й. Сега тя носеше отговорността за сина им и щеше да пази правата му до последния си дъх.

В таверната на Рутър, разположена насред пристанището на Джеймстаун, се събираха най-различни типове, честни и не толкова честни, предимно моряци. Те се срещаха тук, за да пият по чаша ейл и да си разменят най-новите клюки. Шон и Джей влязоха прегърнати. Олюляваха се, сякаш бяха изпили по няколко чаши ром.

Голямото помещение беше силно задимено от огъня в камината и дузините лули. Рутър държеше на почтеното име на заведението си. Който влизаше тук с нечестни намерения, никога не помисляше да измами гостилничаря или да възбуди недоволството му. Затова и тук се правеха винаги добри сделки.