Хедър Греъм - Интриги

Пиърс скръсти ръце пред гърдите си.

— Конфискуваха ли имотите ми?

— Не, милорд, сега са собственост на съпругата ви лейди Роуз.

Пиърс се изсмя подигравателно.

— Значи дамата е наследила богатството и титлата ми. Често ли идва в пристанището?

Капитан Бейкър поклати глава.

— Видях я само веднъж, милорд. Най-красивата жена на света! Поговори много любезно с мен и заяви, че скоро ще поеме всичките ви дела в Англия. Каза още, че тъй като баща й е търговец, тя също разбира някои неща и особено се интересува от корабите. Първо обаче трябвало да си отиде за малко във Вирджиния. Изглеждаше толкова бледа и тъжна, милорд.

Тъжна? Пиърс не повярва на ушите си.

— Дали вече е напуснала Англия?

— Преди доста време, милорд. Доколкото знам, сега е при баща си във Вирджиния.

— Много благодаря за сведенията, капитан Бейкър.

— Какво ще правите сега, милорд?

— Първо ще ви помоля да не казвате на никого за срещата ни, стари приятелю.

Бейкър се прекръсти и сложи ръка на сърцето си.

— Кълна се в Бога, че ще мълча!

— Попитайте хората си дали имат желание да участват в едно доста рисковано предприятие. Смятам да завладея няколко кораба, разбира се, чужди, преди всичко испански. Обещайте на всеки справедлив дял от плячката и свободен живот на красивите острови, които срещаме по пътя си. Трябва ми нова идентичност и мисля, че ще я намеря.

— Рискувате главата си, милорд…

— И без това ще ме обесят, ако ме намерят, преди сам да реша да се покажа.

Бейкър кимна замислено.

— Ще се моля на Бога да ви подкрепя, милорд. Най-добрите ми хора ще застанат под знамето ви. — Той стисна ръка на господаря си и излезе от кабината.

Пиърс се огледа изпитателно. Каютата беше твърде разкошно обзаведена и не отговаряше на вкуса му, но корабът беше бърз и гъвкав, в добро състояние и отлично въоръжен. Той щеше да стане командир на завладения кораб и да го поведе по моретата. На масата беше оставена бутилка с кехлибарен карибски ром. Пиърс извади тапата и отпи голяма глътка. Усети паренето на алкохола в гърлото си и потръпна. Едва сега осъзна в пълна степен, че е жив и свободен. С помощта на тримата си другари беше успял да се справи с целия екипаж. Сега отново щеше да вземе съдбата си в свои ръце.

Имаше много работа, но няма да бърза. Не бива да действа необмислено. Трябва да преценява всяка своя стъпка.

Шон влезе забързано в каютата.

— Оцелелите испанци са се предали на капитан Бейкър. Той ще ги откара в Англия и ще ги изправи пред съда. А Мануел иска да се присъедини към нас.

— Доведи го тук.

Шон излезе и скоро се върна с Мануел. Младият момък вдигна гордо глава. В погледа му нямаше покорство.

— Вие ми дължите живота си, но сега съм ваш слуга.

— Той е испанец! — проговори предупредително Джей, който беше влязъл незабелязано.

Пиърс се взираше замислено в лицето на момъка пред себе си.

— Испанец е, да, но е готов да работи, а това е най-важното.

Джош излезе напред.

— Какво ще правим оттук нататък, Дефорт?

Пиърс скръсти ръце зад гърба си.

— Мисля да посветя известно време на пиратството. — Той се отпусна в разкошното кресло на испанския капитан и продължи: — Разбира се, ще си остана джентълмен. Ще позволявам на пленниците си да се откупят, няма да паля корабите им. Освен това ми трябва обица. Ще ми пробиеш ли ухото, Мануел?

Готвачът го погледна смаяно. Очевидно се беше усъмнил в здравия разум на новия си господар. След малко вдигна рамене.

— Да, винаги когато пожелаете.

Пиърс се ухили и се обърна към Шон.

— Черна превръзка на окото, златна обица, високи черни ботуши… Трябва ми и широкопола шапка с перо, но сигурно ще я намеря сред вещите на Родриго. Ще се превърна в образцов пират!

Шон размени кратък поглед с Джей.

— И за какво е всичко това, Дефорт? Прощавай за дързостта, но докато бяхме затворени заедно в онази дупка, ние те опознахме като честен човек и добър англичанин. Ако сега прибегнеш до тези незаконни средства, как ще докажеш невинността си?

— Трябва да спечеля време. Ще чакам и ще се упражнявам в търпение. Няма да бързам.

— И колко ще продължи това чакане? — осведоми се възбудено Джей.

— То ще свърши, когато узная, че лейди Дефорт, херцогиня Уъртингшиър, е потеглила обратно към Англия. — Пиърс помълча малко и добави решително: — Трябва да я взема със себе си, за да се върнем заедно в Англия. Там ще докажа, че съм невинен, и ще си отмъстя — или ще умра, ако късметът ме изостави. — Той посегна отново към бутилката с ром. — Пия за вас, смели и верни спътници! И за пиратския живот!