Хедър Греъм - Интриги

Шон взе бутилката от ръката му.

— За пиратския живот!

Бутилката мина през всички и се върна в ръцете на Пиърс.

— Пия и за теб, Роуз! — прошепна беззвучно той. Отдавна не беше пил алкохол и усещаше леко замайване. — Ще ми стоплиш ли вода да се окъпя, Мануел?

— Разбира се! — извика момъкът, зарадван, че може да бъде полезен. — Веднага отивам да приготвя ваната. Ще видите, че ще станете като нов, лорд Дефорт!

Като нов… Да, той беше свободен, здрав физически и душевно, силен като лъв. И щеше да се наслаждава на новия си живот. Трябваше му само време. Всъщност, времето беше единственото, което притежаваше в излишък.

— Само аз съм отговорен, никой друг! — извика сърдито Ашкрофт Удбайн, без да поглежда дъщеря си. Междувременно той беше сър Ашкрофт Удбайн, защото кралят спази обещанието си и издигна лоялния търговец в рицарско звание. Титлата не е променила баща ми, каза си с усмивка Роуз. И не му е нужна, за да управлява малкото си царство.

Ашкрофт се разхождаше напред-назад в големия салон на къщата си и се гневеше срещу нейната и своята съдба, но тя не го слушаше. Очите й не се насищаха на родната обстановка — масичките от черешово дърво, диваните и креслата със скъпоценна дамаска. Къщата на брега на Джеймс Ривър беше по-елегантно обзаведена от замъка Дефорт, където мебелите бяха стари и износени. Ашкрофт Удбайн беше купил само най-доброто, което можа да намери. За разлика от достопочтената атмосфера в херцогския палат той беше изпълнил дома си с топла жизненост.

Роуз го наблюдаваше с обич, докато той се вживяваше все повече в гнева си. Зелените му очи блестяха, двойната брадичка трепереше.

— Да, мила дъще, исках непременно да те направя херцогиня! А сега се оказва, че този мъж е бил не само един от най-високопоставените английски аристократи, но и подъл убиец!

Роуз беше повтаряла тези думи стотици пъти, но въздъхна и ги каза още веднъж.

— Той е невинен, татко, аз знам това.

Ашкрофт отиде при нея, отпусна се на коляно и улови ръцете й.

— Милото ми момиче…

Роуз се усмихна измъчено, но не можа да скрие болката си.

— Трябва да ми вярваш, татко. Пиърс е невинен. И аз ще го докажа и на теб, и на краля, и на целия свят!

— Сигурно ще намериш друг мъж, който да те обикне, мила. Трябва ти само време.

— Ти също не си намери друга жена — напомни му меко тя.

Бащата помилва ръцете й.

— Много се радвам, че се върна у дома. Най-добре ще бъде да останеш завинаги тук, детето ми. Къщата ще бъде твоя, земите и корабите също…

— Не мога да остана цял живот в Джеймстаун, татко. Детето ми ще наследи титлата и богатството на Пиърс Дефорт. Длъжна съм да му помогна да получи правото си. Искам да носи име, с което може да се гордее. Трябва да докажа невинността на мъжа си, разбери!

— Да, да, права си — промърмори Ашкрофт. — Засега обаче си при мен. Имаме време, нали?

— Много време — потвърди тихо тя.

Изведнъж очите му засияха.

— Господи, скоро ще стана дядо! Горя от нетърпение да видя внука си. Ще го науча на всичко, което знам за корабите…

— Ами ако се роди момиче, татко?

— Е, аз имам само една дъщеря и тя знае куп полезни неща, нали?

Роуз кимна усмихнато.

— А после ме изпрати в Англия.

— За да се омъжиш за аристократ! — простена нещастно той. — Вината е изцяло моя.

— Не се обвинявай. Аз… — Тя беше готова да му признае, че не е станала жена на херцога само за да задоволи честолюбието му, но не посмя. — Не можеше да предвидиш развоя на събитията.

— Все пак сега си лейди Роуз — усмихна се той и видимо се утеши.

Какво ме интересува титлата, каза си с мъка тя. Но щом баща й беше щастлив…

Беше чудесно да заживее отново с него, в любимата си стая, под грижите на Мери Кейт. Камериерката й разказа колко подло са я измамили Джером и Джеймисън.

— Удариха ме по главата и когато дойдох на себе си, бяхме в средата на Атлантика! Какви отвратителни хора!

— Джеймисън е мъртъв — обясни уморено Роуз. — И Ан също.

— Бедничката! — прошепна с мъка Мери Кейт и се прекръсти.

— И Пиърс… — допълни едва чуто младата жена.

— Милото ми момиче! — Мери Кейт я притисна утешително към пищните си гърди. — Загубихте мъжа си, но чакате дете. Трябва да мислите само за него. То ще бъде част от съпруга ви, плът от плътта му. Ще го носите на ръце и ще го обичате. Всичко ще се нареди, само почакайте!

Роуз чакаше търпеливо. Една сутрин излезе на разходка край реката, седна на брега, вгледа се в красивата местност и си спомни как беше разказала на Пиърс за кътчето земя, смятано от нея за много по-красиво от любимото му място в Англия. А после се любиха на зелената трева, под синьото небе… Джефри смути уединението им и от този момент нататък започна трагедията.