Хедър Греъм - Интриги

— Благодаря за предупреждението, приятели — отговори сериозно Шон.

След малко двамата с Джей вече вървяха бързо към устието на реката, където чакаше лодката им. Шон улови греблата и лодката потегли към кораба.

— Отидохме в таверната, за да съберем информация — заговори укорително спътникът му, — а не да снабдяваме другите със сведения.

— Е, научихме достатъчно, пък и аз не издадох нищо.

— Само дето се ухили като котарак, когато онзи старик заговори страхопочтително за Убиеца на дракони. Какво ще си помисли сега?

— Какво ме е грижа? — засмя се Шон. — Нали научихме онова, което ни трябваше.

След половин час се качиха на борда на пиратския кораб, който безсрамно беше хвърлил котва в близост до брега. Джош и Мануел им помогнаха да издърпат лодката. Следван от Джей, Шон забърза към капитанската каюта и почука.

— Влезте! — извика Пиърс, седнал зад писалището. Черната превръзка за окото беше оставена на леглото заедно с шапката и той четеше задълбочено корабния дневник. Пиратският живот беше направил мускулите му още по-силни, а лицето — бронзово. Острите му сребърни очи огледаха изпитателно двамата мъже, които му служеха вярно още от първия ден.

На борда имаше и други моряци от флотата на Дефорт, но те не знаеха кой е в действителност капитанът им. Пленниците на испанския кораб бяха наричали жестокия Родриго „дракона“ и така Пиърс стигна до прякора си „Убиеца на дракони“. Той беше капитанът и разпределяше справедливо плячката и парите от откупите между всички моряци.

Всички на борда знаеха, че капитанът е почтен човек и отличен моряк. Още не бяха загубили нито една битка — и не бяха изпуснали нито един испанец. Моряците бяха станали богати хора, освен това се прославиха с доброто си отношение към пленниците. Една испанска красавица дори се разплака от мъка, когато отново я предадоха в ръцете на баща й.

Силата и непобедимостта на Убиеца на дракони се съчетаваха по странен за онези времена начин с неговата човечност. Пиърс вече беше започнал да се бои, че някой ден тази почтеност ще му изиграе лоша шега. Затова реши да даде пример и да завърже един беден испански капитан на голямата мачта. Скръстил ръце на гърба си, той ходеше напред-назад по палубата и изброяваше с всички подробности мъченията, на които можел да подложи пленника си. Обясняваше му как ще избодат очите му с нажежени шишове, как ще го бичуват до изнемога, после ще му режат пръстите един по един и ще го хвърлят на акулите, а накрая обезобразеното му тяло ще полети във вълните. Разбира се, испанецът остана жив, но Пиърс беше сигурен, че той ще разкаже във всички пристанища, че Убиецът на дракони е дяволски изобретателен в мъченията на пленниците си.

Тази случка даде повод за нови слухове. Какво ли правеше в действителност Убиецът на дракони? Сигурно изнасилваше пленничките си или избиваше безмилостно екипажите на завладените кораби? Кой можеше да знае истината?

Сега капитанът остави корабния дневник настрана и се приведе напред, стиснал перото между палеца и показалеца.

— Е, какви новини ми носите? Реабилитирали ли са ме най-после?

Джей го погледна тъжно и поклати глава.

— За съжаление не — прошепна той и се покашля неловко.

Учуден от горчивината, която се надигна в гърдите му, Пиърс се облегна назад.

— А аз си мислех, че скъпата ми съпруга — или вдовица — се е опитала да измие позора от името ми, ако не заради мен, то поне заради себе си. Ако не е била в съюз с онзи отвратителен Джером…

— Не можеш да бъдеш сигурен в предателството на жена си, Пиърс — напомни му твърдо Джей.

Шон обаче не беше толкова добре настроен към дамата.

— Междувременно херцогинята е поела ръководството на флотата ти, Дефорт — извика обвиняващо той. — Живее във Вирджиния и води сделките от тази страна на Атлантика.

Пиърс стисна ръка в юмрук с такава сила, че перото се счупи между пръстите му.

— Всички казват, че работи много добре — побърза да допълни Шон.

— Това все пак е утеха — промърмори дрезгаво капитанът. — Как бих могъл да се доближа до нея?

— Сега ще чуеш добрата вест — засмя се Джей. — В понеделник лейди Дефорт напуска Джеймстаун на борда на „Лейди Мей“ с курс към Бермудските острови. Хората говорят за евентуален втори брак…

— Какво? — извика невярващо Пиърс.

— Това е само слух! — намеси се Шон и погледна предупредително приятеля си. Най-добре беше да доразкаже историята сам. — Казаха ни, че ще сключва сделки с някой си сър Харолд Уесли. Вече съм чувал това име. Господинът притежава голяма плантация на един от островите. Ако херцогинята постигне целта си…