Хедър Греъм - Интриги

— Някой идва! — извика предупредително Джей. По стълбата изтрополяха забързани стъпки.

— Ортега! — извика някой.

Пиърс махна с ръка на другарите си и излезе в тъмния коридор.

Морякът, който беше дошъл да търси Ортега, не очакваше, че пленниците са се освободили. Пиърс го удари с дръжката на пистолета и едрият, силен мъж рухна на пода.

Без да се бави, Пиърс го завлече в каютата и махна на Шон да го следва. Двамата се промъкнаха безшумно към стълбата. Нощта настъпваше бързо и черните сенки по палубата им осигуряваха прикритие. Мъжете тичаха един през друг по дебелите греди, за да подготвят нов залп с всички оръдия, насочени към английския кораб.

Всичко мина учудващо добре. Пиърс хвърли през борда един нищо неподозиращ моряк, Шон свали в безсъзнание другаря му и още двама пленници бяха свалени в трюма. При второто нападение на палубата излязоха Джей и Джошуа. Четиримата мъже напредваха бавно, но сигурно. Скоро осмина испанци бяха в морето, а още десет бяха затворени в трюма.

Битката с „Принцесата на Есекс“ се ожесточаваше. Англичаните отговаряха на огъня и гюллетата им падаха в опасна близост до испанския кораб. Родриго тичаше като бесен по палубата, размахваше меча си и проклинаше некадърността на хората си. Шон тъкмо беше излязъл зад един топчия, когато капитанът се обърна случайно, видя пленника и застина насред движението си. Очите му блеснаха от гняв.

— Майко Божия! Ти, безсрамно куче! Ей сега ще умреш, още преди следващия залп!

Пиърс забеляза опасността навреме и се хвърли между двамата.

— Бийте се с мен, Родриго! Мъж срещу мъж! Нима ще се биете с момче, което може да ви бъде син?

Капитанът вдигна вежди.

— Нямам скрупули по отношение на това момче. Той е англичанин, нали? Но с удоволствие ще изляза срещу вас, защото много искам да ви убия със собствената си ръка. На ваше разположение съм, англичанино!

Пиърс, облечен само с риза и панталон, пристъпваше предпазливо по грубите греди на палубата с босите си крака и чакаше първото нападение. То дойде бързо, устремно и силно и това не беше учудващо. Пиърс парира удара също така сръчно, макар че отдавна не се беше упражнявал. Сега беше неговият ред. Той атакува агресивно, изтласка Родриго към капитанската каюта и едва не го прониза. Ала испанецът не се боеше от смъртта и се отбраняваше ожесточено.

Пиърс скочи на стълбите, които водеха към руля, следван по петите от противника си, заобиколи голямата мачта и разряза платната. Ударите на капитана бяха насочени предимно към краката му и острието всеки път минаваше на косъм от тялото му.

Макар че напрягаше всичките си сили, Пиърс не изпускаше от поглед срещата на двата кораба. Англичаните бяха съвсем близо. Испанците закрещяха ликуващо и почнаха да мятат абордажни куки към „Принцесата на Есекс“, но действията им бяха мудни и несръчни. Очевидно чакаха заповедите на капитана, който беше зает с личната си битка.

— Напред! — изкрещя дрезгаво Родриго. — Завладейте най-после това английско корито!

В този момент Шон се метна на релинга и изкрещя на сънародниците си:

— Другарят ми се бие с капитана и скоро ще го надвие! Нападнете испанците, момчета, довършете тези негодници!

Родриго изрева вбесено и се нахвърли отново върху противника, забравил защитата си. Пиърс само вдигна меча си и капитанът се наниза сам на тънкото острие.

Битката не продължи дълго. Половината испанци бяха затворени в трюма, няколко намериха смъртта си на морското дъно. Останалите паднаха в ръцете на английския капитан и екипажа му.

Малко преди края на сражението Пиърс и Шон се оттеглиха в каютата на Родриго.

— Слава Богу, никой не ме видя. — Пиърс поглади замислено отдавна небръсната си брада. — Пък и какво ли можеше да види! Потърси Хъдсън Бейкър и го доведи при мен.

След минута в каютата се втурна Бейкър, нададе задавен вик и го заключи в прегръдката си.

— Гръм и мълния, милорд, а ние повярвахме, че морето ви е погълнало! Никога през живота си не съм бил толкова щастлив, повярвайте. Колко е хубаво да ви видя отново…

Пиърс го прекъсна нетърпеливо:

— Първо ми разкажете какво става в Англия, стари приятелю.

— Ох, милорд… — Бейкър отстъпи назад — дребен мъж с грижливо подрязани мустачки, дълбоки кафяви очи и ъгловата, своенравна брадичка. — Все още ви смятат за убиец. Само хората, които ви познават — а към тях принадлежи и кралят — вярват в невинността ви. Господи, Ваша светлост! Всеки разумен човек знае, че вие не сте извършили онова престъпление!