Хедър Греъм - Интриги

— Първо ще му откраднем парите и ще му свалим ризата, а после ще го хвърлим през борда, преди да е дошъл на себе си. Не можем да го чакаме да се събуди. Изглежда ми много силен и не знам дали ще се справим, ако ни нападне.

— Значи ще го оставим да се удави?

— Точно така. Свали му панталона.

Пиърс събра всичките си сили и безмълвно се обърна към небето за помощ. Щом усети грубите ръце на мъжа, скочи светкавично и заби юмрука си в брадичката на Били.

— Господи Исусе и Дево Марио! — изкрещя мъжът и политна назад.

— Я стига! — отзова се ядно Джейк. — Високоблагородният господин е почти мъртъв! — Той грабна греблото и се хвърли към Пиърс. — Ей сега ще му разбия черепа!

Трябва да действам по-бързо от него, помисли си Дефорт. Тази нощ беше водил достатъчно битки, няколко пъти погледна смъртта в очите и едва не се удави. Оказа се обаче, че все още не е стигнал края на страданията си. Преди греблото да го удари, той се претърколи настрана и удари ръката си в ръба на лодката. Е, поне все още можеше да усеща болка.

— Трябва да го довършим! — изрева Били.

Джейк вдигна греблото, но в същия миг малката лодка се удари в нещо твърдо. Джейк се олюля, греблото излетя от ръката му. Младият мъж размаха ръце и падна в черната като мастило вода. Пиърс направи опит да се изправи. Лодката се беше сблъскала с друга лодка, която очевидно принадлежеше към някакъв кораб. Огромният му корпус се издигаше като мрачна сянка над морето. Чуваше се и заплашителното плющене на платната му.

— Ола! — извика развеселен мъжки глас.

Корабът е испански, разбра Пиърс. Какво търсеше испанецът в английски води?

— Отговорете, англичанино! — заповяда гласът със силен акцент и пред очите на Пиърс изникна продълговато лице с тънки мустачки. Той се опита да отговори, но главата му забуча болезнено и скоро се върна обратно в нежната прегръдка па черната бездна.

Когато се събуди, седеше на корав стол. В стаята горяха множество свещи. Отвори бавно очи, но въпреки това усети пронизваща болка от светлината.

Намираше се в капитанската каюта, обзаведена с масивни мебели. Насреща му седеше безупречно облечен испанец с бледо лице, кафяви очи и остра брадичка. Дългата му коса беше пригладена назад.

— Най-после се върнахте в съзнание, англичанино. Кой сте вие?

Пиърс прокара език по пресъхналите си, напукани устни.

— А вие кой сте? И какво търси испански кораб в английски води?

— Нали водим война — отговори бързо испанецът. — И така — кой сте вие?

— Това няма значение.

Испанецът скочи и разтърси глава. Най-после Пиърс забеляза мъжете, които стояха зад него и очевидно чакаха заповедите му. Капитанът се облегна на писалището си и разгледа внимателно пленника си.

— Облечен сте изискано, но след като не желаете да ми кажете името си, ще ви смятам за главорез, за пират като другите двама…

— … което би било заблуда.

— Дали ще получа откуп, ако ви предам на англичаните?

— Не.

— Тогава сте пират.

— Какво направихте със стария Били? — попита учтиво Пиърс.

Испанецът се усмихна ледено.

— Вече спи с приятеля си на морското дъно. Въпросът е какво да правя с вас.

— Аз не съм пират.

— Тогава сте мъж с минало, който се пита защо съм дошъл в английски води. Хм…

— Убийте го! — предложи един от хората му. — Сигурен съм, че и той е като другите двама.

— Не, той е различен. — Капитанът вдигна красивото ножче за отваряне на писма и внимателно прокара острието по бузата на Пиърс. — Той е едър и силен — продължи с усмивка. — Следователно може да печели хляба си на нашия кораб. Завържете ръцете и краката му. Сигурен съм, че когато го освободим, ще заработи с желание. Някой ден непременно ще заговори и ще ни каже кой е. Ако ли не… — Той вдигна рамене. — Нищо не ни струва да го хвърлим на акулите.

Капитанът беше твърде близо до него и жизнеността на Пиърс се събуди. Той вдигна юмрук и го заби с все сила в острата брадичка. Испанецът изруга ядно и от устата и носа му бликна кръв.

— Вържете го! — заповяда сърдито той. — Качете го на голямата мачта и му ударете четиридесет камшика. И нашият бог Исус Христос е бил бичуван с четиридесет удара. Ще научим това протестантско куче коя е правата вяра!

Испанците се хвърлиха върху Пиърс като стадо побеснели глигани. Той се опита да се отбранява, но силите скоро го напуснаха. Беше сигурен, че е счупил една или две ръце по време на битката, но в крайна сметка го надвиха. Положи огромни усилия да се отърси от ръцете, които го влачеха към палубата, но не успя да им попречи да го вържат на мачтата. Свалиха ризата от гърба му и камшикът изплющя победоносно. О, Господи, смъртта щеше да бъде избавление!