Хедър Греъм - Интриги

— Искам справедливост! — изгърмя мощният му глас, сякаш искаше да събуди целия град. В следващия миг той се обърна и се хвърли в черните вълни.

Роуз се втурна към брега и изпищя отчаяно. После безсилно се свлече в пясъка.

След няколко часа й донесоха вестта, че Пиърс е мъртъв. Няколко мъже бяха скочили след него в морето, но не бяха успели да го намерят. Всички се задоволиха с обяснението, че вълните са го погълнали. Никой не искаше да види как могъщият херцог Дефорт ще увисне на бесилката.

Един възрастен мъж отиде при Роуз, загърна я с топлата си наметка, стисна треперещата й ръка и я отведе в гостилницата. Настани я в креслото пред камината, наля в устата й цяла чаша уиски и разтри ръцете и краката й. Роуз се събуди от транса си и тялото й се разтърси от неудържими хълцания.

Не, Пиърс не можеше да бъде мъртъв — не и сега, когато тя беше започнала да го обича. Да го обича истински, повече от живота си. Не, не, аз го мразя, внушаваше си тя, мразя го, защото се усъмни в мен и ме нарече предателка…

Защо не й вярваше? Защо беше стигнал до убеждението, че жена му е участвала в заговора срещу него? Кой дърпаше конците на цялата тази нещастна история? Харисън й разказа, че са му изпратили анонимно послание, в което пишело, че ако лорд Дефорт успее да избяга от Хънтингтън Манър, ще отиде в гостилницата при жена си. Това беше работа на Джером, на никого другиго.

— Може би така е най-добре — прошепна съчувствено дружелюбният констейбъл и й наля още уиски.

Не, това беше най-страшното, което можеше да й се случи. Ан беше мъртва, Джеймисън беше мъртъв. А Пиърс…

Ала Джером беше жив и тя се закле, че ще докаже невинността си и ще го обвини в извършването на това тройно престъпление. Това решение й вдъхна смелост, воля за живот. Тази нощ обаче щеше да даде воля на мъката си.

Сълзи опариха очите й и тя отпи голяма глътка уиски. Кехлибарената течност опари гърлото й, но не беше в състояние да потуши болката в сърцето й.

— Той беше невинен — проговори с мъка тя. — Той обичаше Ан.

Мъжът въздъхна и улови ръцете й.

— Да, милейди, може би е виновен в необуздана страст и прекомерна самоувереност, но не е убил нито лейди Ан, нито лорд Брайънт.

— И аз ще го докажа — обеща тя, удържайки с мъка сълзите си.

— Първо трябва да поспите, милейди — опита се да я успокой Харисън. Но Роуз остана с часове пред камината, загледана в пламъците. Едва на разсъмване даде воля на сълзите си и плака, докато заспа от изтощение. Вече не се съмняваше в смъртта на Пиърс.

Мъжът пропадаше неудържимо в бездънната пропаст. Водата беше ледена и го смрази. Вече не усещаше тялото си — не знаеше дори дали все още е жив.

Потъваше все по-дълбоко в черната бездна, където нито животът, нито смъртта имаха значение, където имаше само мрак, черен, непрогледен мрак…

Не знаеше колко време е минало, когато някой го изтръгна от черната пропаст. Нещо докосна гърдите му, болките и страхът се върнаха. Той се разтрепери с цялото си тяло, мокър до кости в студения нощен въздух. Умората натежа като олово в крайниците му, дробовете му горяха от погълнатата вода и той не можеше да диша. Соленият вкус на морската вода беше отвратителен.

Той усети как в ребрата му се опря тънко острие. Малък нож, един от онези, които използваха рибарите, за да изкормят рибата. Мъжът, който говореше, очевидно вярваше, че Пиърс все още е в безсъзнание.

— Попаднали сме на знатен господин, Джейк. Я му виж дрехите. Панталон от фин плат, риза от чиста коприна…

— Хайде да поискаме откуп за него, Били.

Сега Пиърс отвори внимателно очи. Солта пареше непоносимо и замъгли погледа му. Усещаше силно люлеене. Очевидно се намираше в лодка. Рибарска лодка, която беше излязла в морето посред нощ. С двама съмнителни типове на борда. Сигурно бяха тръгнали да търсят останки от кораби, за да ги ограбят.

— Сигурно е много богат — промърмори мъжът на име Били. Изглежда около петдесетгодишен, прецени Пиърс. След като болката в очите му отслабна, той успя да види лицето на спасителя си. Отдавна небръсната брада, вече посивяла, покриваше лицето на Били. Беше невероятно мършав и приличаше на гладна акула.

— Сигурен съм, че ще вземем голям откуп. — Джейк беше по-млад и изглеждаше още по-изпаднал. Тъмнокос, с бледо лице, гладко избръснат, с грозен белег на лявата буза.

— А може би… — започна нерешително Били.

— Може да е някой предател. Тогава кралят и властите ще платят богато възнаграждение за залавянето му. Как мислиш?