Очите й горяха. Беше плакала толкова много през последните седмици, че не вярваше да има още сълзи. Оказа се обаче, че се е лъгала. Все пак трябваше да бъде благодарна на краля, който споделяше мъката й.
— Той е мъртъв, но не е виновен! — проговори твърдо тя.
Чарлз спря и я погледна право в очите.
— Примирете се с фактите! Сигурен съм, че Пиърс не е убил Ан в пристъп на дива ревност. Това е било по-скоро дело на онзи нещастен глупак Джеймисън, а може би не го е направил нарочно. Склонен съм да мисля, че е било нещастна случайност. Пиърс е намерил Ан мъртва, обляна в кръв, и е пронизал с меча си мъжа й. Не помните ли колко често заплашваше да си отмъсти на Джеймисън?
— Ваше величество, това не е истина! Истинският убиец се нарича Джером. Не се съмнявам във вината му. Той дойде при мен и ме закле да изпратя Пиърс в Хънтингтън Манър, за да спаси Ан от жестокостта на съпруга й. Джером е планирал тази интрига със същото коварство, с което ме омъжи за Пиърс. Кой спечели от всичките тези мъртъвци? Джером! Как можете да твърдите, че Пиърс е убил Джеймисън? Той не е от хората, които пронизват противниците си в гръб.
— О, Роуз… — въздъхна с болка кралят.
— Уверявам ви, че…
— Стига, мила! — Той притисна ръката й и тя млъкна. — Помислете си как случаят ще бъде разследван в съда. Пиърс е заплашвал Джеймисън и е бил чут от десетки хора. Да, Джером наистина е дошъл при вас и е заявил, че Ан търпи жестоки мъчения в брака си. Но после Пиърс се е явил на мястото на престъплението и…
— Пиърс не е убиец!
— И аз самият не го вярвам. За съжаление обаче съпругът ви не е тук и не може да ни каже истината.
— Затова аз ще говоря вместо него. Ваше величество, досега мълчах, защото ме беше страх да не изложа на опасност един от подчинените си. Той беше с Пиърс в онази съдбоносна нощ и е видял, че Ан и Джеймисън са били вече мъртви.
— А, да — промърмори като на себе си Чарлз. — Говорите за момъка, който се е бил с констейбъла, а после е изчезнал.
Роуз смръщи чело и го погледна объркано. Едва сега осъзна, че е подценявала краля. Пиърс беше най-добрият му приятел и двамата се обичаха като братя. Чарлз беше разследвал внимателно случилото се през онази нощ и вероятно беше разбрал, че тя е скрила Джефри, за да го предпази от съд.
— Името му е Дараунт и…
— Познавам Джефри — прекъсна я кралят. — Докато обикалях Европа, той бе един от спътниците ми, също като Пиърс.
— Тогава знаете, че казва истината…
— Разбира се, Роуз. Ако Пиърс беше още жив, щях да го изправя пред съда. Думата му щеше да застане срещу показанията на Джером, тъгуващия брат, а твърденията на Джефри Дараунт, на един чужденец, щяха да бъдат лесно оборени. Въпреки това щяхме да се опитаме да докажем невинността на Пиърс. Само ако можеше да възкръсне от мъртвите… Ако беше жив, можехме дори да се надяваме, че ще разкрием вината на Джером. За съжаление след Пиърс остана твърде ясна кървава следа. Доказателствата срещу него са много силни.
— Да, вие го виждате така! — прошепна отчаяно Роуз. Всемогъщият трябваше да изпрати светкавица и да прониже Джером, който живееше на свобода и се радваше на богатството си… Ала добрият Бог не беше особено загрижен за справедливостта.
— Роуз, съжалявам дълбоко за случилото се, но ръцете ми са вързани. По-късно, когато вълнението около скандала утихне, ще се опитам да предприема нещо, за да възстановя доброто име на Пиърс. Той не е осъден и аз няма да позволя никому да конфискува земите и парите му. Приемам, че вие ще се върнете в колониите, но замъкът Дефорт ще си остане ваша собственост. Не можете ли да оставите нещата такива, каквито са?
— Не, Ваше величество! — Роуз пое дълбоко дъх. — Тъй като очаквам дете от Пиърс, той трябва да бъде признат за невинен. Ако продължат да го смятат за убиец, дъщеря му никога няма да си намери достоен съпруг! А ако имам син? Нито един аристократ няма да му подаде ръка. Моля ви, Ваше величество!
— Обещавам ви да направя всичко възможно, но ми трябва време. — Чарлз се приведе и я целуна по челото. — Върнете се в колониите, Роуз, в онази дива страна, която наричате своя родина и която е толкова скъпа на сърцето ви. Когато се роди детето ви, аз ще му стана кръстник и никой няма да посмее да каже лоша дума за наследника на Пиърс. Ще намеря начини и средства да докажа невинността на мъртвия си приятел, но ви моля да имате търпение. Аз се научих да бъда търпелив през всичките тези години, когато обикалях бездомен по европейските кралски дворове, а в Англия вилнееше Кромуел.
Читать дальше