Хедър Греъм - Интриги

Роуз кимна мълчаливо. Трябваше да остави всичко в ръцете на краля. А толкова й се искаше собственоръчно да забие нож в предателското черно сърце на Джером! Но това означаваше да застраши живота на нероденото си дете.

Джером не се посвени да дойде на погребението на Ан и да изиграе умело ролята на тъгуващ брат. Беше привел рамене, от очите му капеха сълзи. Роуз се опита да му поиска сметка, но той се развика и заяви пред опечалените, че тя е съучастница на убиеца. Младата жена се спаси само благодарение на Джефри, който незабавно я уви в наметката си и я отведе в каретата.

Джефри беше чудесен човек, добър приятел, голямата й опора в първите страшни дни след трагедията. Гарт, който след смъртта на господаря си също беше много близо до смъртта, подкрепяше с всички сили своята господарка. Тримата бродеха из замъка като призраци и никой не знаеше как ще живее оттук нататък.

Роуз се събуди първа от летаргията, защото усети промени в тялото си. Сутрин й се гадеше и скоро истината блесна пред очите й. Животът й придоби ново значение. Тя щеше да роди детето на Пиърс. Обзета от твърда решителност, тя се зарече да се отърси завинаги от наивността си и никога повече да не става безводен инструмент в ръцете на подлеци като Джером. Вероятно никога вече нямаше да бъде щастлива, но мисълта за детето й вдъхваше сила. Малкото същество, което растеше под сърцето й, се нуждаеше от силна майка.

Когато разказа на Гарт за бременността си, старият слуга се подмлади с десет години. Очите му засияха, приведеният гръб се изправи, устните му се разтегнаха в щастлива усмивка. За него нямаше по-голяма радост от вестта, че любимият му господар ще има наследник. Беше уверен, че Роуз ще роди син, който ще прилича изцяло на Пиърс. Тя се надяваше на дъщеря и смяташе да я възпита като истинска херцогиня, наследница на голямо богатство, която щеше да упражнява властта си с достойнство и нямаше да позволи никой да я измами…

Всичко това беше далечно бъдеще. Засега трябваше да бъде търпелива и да чака. Чарлз щеше да стане кръстник на детето й и тя разбра, че за него също е важно да докаже невинността на приятеля си. Той щеше да помни обещанието си и да чака подходящия момент. Тя не можеше да иска нищо повече.

Кралят притисна ръката й към устните си.

— О, Роуз, мое малко американско цвете с остри бодли! Не губете кураж! Бъдете уверена, че ще сторя всичко, което е по силите ми, за да възстановя доброто име на Пиърс. За съжаление не мога да остана по-дълго в очарователната ви компания. Предстои ми дълъг, напрегнат ден. Брат ми Джеймс ме е натоварил с всевъзможни уморителни задължения. Трябваше да му обещая, че ще държа реч пред членовете на Кралската академия на науките. Испанският посланик иска аудиенция, Едуард Хайд, моят пръв министър, който на всичкото отгоре е тъст на брат ми, помоли да му отделя част от скъпоценното си време. Обещах на съпругата си да обядвам с нея, а лорд Уолтън има горещото желание да ме бие на тенис. При последното състезание с платноходки бях победен от брат си, затова днес ще посетя кралската корабостроителница, за да проверя как върви строежът на нови кораби. О, мила Роуз, в красивите ви очи чета искрен гняв, дето си позволявам да мисля за корабите си! Ала след като самият аз въведох този спорт в Англия, трябва да му отдавам дължимото, нали? Не бива да забравяте, че животът продължава. Такава е човешката природа. Прощавате ли ми, мила?

Роуз преглътна мъчително. Кралят й напомняше твърде много за Пиърс.

— Нали ще останете още малко в двора, скъпа?

Младата жена поклати глава.

— Само тази нощ. Не се чувствам много добре и предпочитам живота в замъка Дефорт. Скоро ще отплавам за Вирджиния. Тъй като Пиърс не е вече с мен, предпочитам да родя детето в дома на баща си.

— Разбирам ви — отговори съчувствено кралят. — Тази нощ обаче ще почивате удобно в херцогските покои. Джефри Дараунт също е тук, нали? — Роуз кимна с усмивка и кралят продължи: — Сигурно ви чака някъде наблизо?

— Разбрахме се да стои до градинската портичка и да се появи, ако имам нужда от него. Той е готов да се закълне, че Пиърс не е извършил убийството в Хънтингтън Манър.

— Добре тогава, изпратете го при мен, милейди.

Роуз го погледна учудено, после направи реверанс.

— Благодаря ви, Ваше величество. — Та забърза към изхода на градината, където Джефри чакаше зад кралските постове. — Странно, но той поиска да ви види…

— Най-после ще мога да се закълна… — започна зарадвано той.