Хедър Греъм - Интриги

Но лорд Пиърс Дефорт не умря. Коженият камшик отброи четиридесет удара и при всяко изплющяване Пиърс виждаше нейното лице, чуваше името й. Роуз… Скоро престана да усеща адската болка. На тридесет и втория удар загуби съзнание и отново се потопи в сладката забрава.

Дни наред той беше на прага на смъртта, идваше на себе си само за минути, усещаше слънчевата светлина, взираше се в мрака. Един от испанците прояви съчувствие към него, заливаше го със студена вода, когато температурата му се покачваше твърде много, и го хранеше с овесена каша. Пред очите му танцуваха ангели в бели одежди. Един от тях беше гол, дойде при него и пошепна името му. Роуз — обвита само с огнената си коса, смарагдовите очи пълни със сълзи…

— Върни се при мен! — пошепна нещастно тя.

Той се върна при нея — а на улицата го чакаха пазителите на закона. О, Роуз…

Ангелското видение изчезна, той потъна в ада и чу смеховете и крясъците на дяволите. След време и те заглъхнаха.

Постепенно миговете на проясняване се удължиха. Усети, че китките и глезените му са стегнати в железни пръстени. Една сутрин се събуди и пред очите му беше ясно. Той беше жив, треската беше преминала.

Много скоро Пиърс разбра, че е попаднал в ада. Отново си припомни Роуз и молбата й да се върне при нея. Роуз която беше изпратила опази злокобна вест на констейбъла…

— Живият плет се развива прекрасно, нали, Роуз? — попита с усмивка кралят.

Беше й трудно да намери учтив отговор. Беше чакала твърде дълго за тази аудиенция при Чарлз, който уж беше неин приятел.

Вече беше започнала да се примирява със случилото се. Прекара безброй безсънни нощи, пълни с бездънно отчаяние. Пиърс беше повярвал, че тя се е съюзила с Джером и го е изпратила в Хънтингтън Манър, за да намери труповете на Ан и Джеймисън. Подозираше я също, че е предупредила констейбъла за идването му в гостилницата и го е помолила да изпрати хората си, за да го арестуват, в случай че не са успели да сторят това в къщата.

Пиърс беше загинал с убеждението, че жена му е предателка. Само ако можеше да го види отново, да изкрещи в лицето му, че го обича и че е бил ужасно несправедлив с нея!

Тя изпитваше луд гняв към мъжа си, мразеше го с цялата сила на сърцето си. След време обаче гневът угасна, остана само болката. Макар че се възмущаваше от слепотата му, тя се бе научила да го обича. Затова и тъгата й не намаляваше.

Беше твърдо решена да спаси честта му, да защити доброто му име. Той не беше извършил убийство и тя щеше да го докаже, все едно колко време и усилия щеше да й струва това.

Кралят се колеба дълго, преди да й даде исканата аудиенция. Очевидно нямаше особено желание да говори за Пиърс Дефорт.

Той знаеше, че очарователната дама не се интересуваше от добре поддържаната му градина, а и той самият не беше кой знае колко заинтересуван от състоянието на живия плет. Двамата се разхождаха бавно и от време на време спираха, за да разгледат новите цветя. Тъмните очи на Чарлз издаваха бдителност.

— Е, какво ще кажете?

— Живият плет е наистина прекрасен, Ваше величество — отговори тихо Роуз. — Освен това съм възхитена от баловете с маски, които организирате, ценя разбирането ви за изкуството и смятам, че Англия трябва да бъде щастлива със своя учен крал. Но що се отнася до проблема, който ме доведе при вас…

Кралят кимна, извърна лице и продължи пътя си по алеята.

— Посетихте ли заупокойната служба за лейди Ан?

Преди седмица Ан беше погребана в Уестминстърското абатство, в близост до кралица Елизабет. Това беше станало по изричното нареждане на Чарлз, който беше поръчал великолепен мраморен саркофаг, украсен с посмъртна маска, която беше запечатала завинаги нежната красота на Ан.

— Да, бях на службата. Както чух, Джеймисън е бил погребан в семейната гробница.

— Точно така. — Чарлз не беше отишъл на погребението на лорд Брайънт. Всички знаеха, че Джеймисън не се ползваше с благоволението му.

— Най-после и двамата са погребани, както подобава. Дано Бог бъде милостив към душите им! — Кралят се усмихна и улови ръката на Роуз. — Това слага край на нещастната история с…

— В никакъв случай! — прекъсна го остро Роуз. — Пиърс беше обвинен в двойно убийство…

— Пиърс е мъртъв — напомни й мрачно кралят. В очите му имаше тъга. — Приех ви днес по една-единствена причина, милейди. Трябваше ми време, защото бях заповядал да го търсят. Няма да скрия от вас, че се надявах да е още жив. За съжаление трябва да ви уверя, че сме го загубили завинаги.