Хедър Греъм - Интриги

Само след няколко крачки обаче се отпусна изтощено в креслото пред камината и се загледа с невиждащи очи в пламъците. Сложи глава на облегалката и очите й се затвориха.

Очевидно беше задрямала, защото се стресна от някакъв шум и видя в рамката на вратата мъж, който я наблюдаваше.

— Пиърс! — извика смаяно тя.

— Роуз. — В гласа му звучеше прикрита заплаха. Защо не се приближаваше?

Тя скочи, втурна се към него и обви с ръце врата му.

— Върна се! Надявам се, че не си ранен! — Тя опипа бързо гърдите и гърба му, толкова загрижена за здравето му, че не забеляза сковаността му.

— Не ме ли очакваше?

— Мислех, че… Ан! Намери ли Ан?

— Намерих я.

— И въпреки това се върна? — пошепна плахо тя.

— Въпреки това се върнах — потвърди спокойно той. — Не си очаквала това, нали? Признай!

Тя го гледаше, без да разбира.

— Така е, не го очаквах, но най-силното ми желание беше да се върнеш отново при мен. Кълна ти се. — Какво ли означаваше този студен поглед? Тя отстъпи крачка назад.

— О, Роуз, Роуз… — Той застана пред нея, стисна я за раменете и главата й се отпусна безсилно назад. На лицето му се появи усмивка, но в нея нямаше утеха. Тя беше също така подигравателна като милувката на пръстите, които се плъзгаха по лицето й. Той целуна полуотворените й устни, после изведнъж посегна към деколтето на ризата й и я раздра по дължина.

Роуз изпищя задавено, политна назад и се опита да скрие гърдите си. Пиърс я последва решително, все още с усмивка на лицето. Каква страшна усмивка — студена като смъртта…

— Значи не вярваше, че ще се върна при красивата си, прелъстителна, омагьосваща съпруга? — попита дрезгаво той. — При тази сладка невинност. — Нямаше път за бягство. Той сграбчи китките й и ги стисна в желязна хватка. Роуз се принуди да пусне разкъсаната си риза. — Нали не се срамуваш от мен, скъпа? Покажи ми цялата си красота. Искам да разбера как допуснах да замаеш сетивата ми.

— За какво говориш? — попита слисано тя. Страхът й нарастваше. — Защо разкъса ризата ми?

— Нали ти казах. За да се насладя на красотата ти. Искам да запомня смарагдовия блясък на очите ти, огъня в косата, пълните червени устни. И, разбира се, всичко останало. — Той помилва гърдата й с треперещи пръсти. — Искам да запомня завинаги как се допирам до кожата ти, как притискам устни към шията ти и потъвам в невинността на погледа ти.

Той я бутна към леглото и тя падна на завивката, без да смее да се противи. Беше твърде объркана, за да се брани, но скоро гордостта й се събуди. Какво си позволяваше той? Какво говореше? Какво беше намерил в онази къща?

— Не ме докосвай, Пиърс! Какво става с теб, за Бога?

— Невинна до горчивия край! — Той мушна коляно между бедрата й въпреки отчаяните й опити да го отблъсне. Никога не се беше чувствала толкова безпомощна.

— Престани!

— Но ти искаше да се върна при теб, нали, скъпа ми съпруго? — Тежкото му тяло я притисна безмилостно върху дюшека.

— Пиърс, моля те…

— Нима не си копняла за мен? — Пръстите му се заровиха в косата й. — Нима не ме искаше?

— Не по този начин! — изкрещя невъздържано тя и заблъска с юмруци гърдите му.

— Винаги съм бил нежен с теб.

— Не, Пиърс, недей!

Устните му намериха нейните, а когато тя се отдръпна настрана, той задържа главата й с две ръце. Мушна езика си в устата й, възбуждащ и изкусителен. Целувката продължи цяла вечност — докато сладкият нектар се разля неканен по тялото й, докато дъхът й се ускори и волята й отслабна. Твърде често се беше наслаждавала на милувките му, за да може да му устои…

Притиснала ръце към гърдите му, тя понасяше странната, развихрена страст на целувката му и отчаяно се питаше какво ставаше в този момент в сърцето и мозъка му. Той развърза бързо панталона си, без да отделя устни от нейните. Тя усети пръстите му между бедрата си, а в следващия момент потръпна под силата на тялото му, когато двамата се сляха.

Викът заглъхна в гърлото й. Напразни бяха опитите й да се отдели от него, да избяга от този объркващ любовен акт. Но той я държеше в плен с тежестта си, с устата си, с целувката, която съдържаше някаква странна нежност, после нарастваща страст, сходна с дивия ритъм на бедрата му.

Не, закле се отчаяно Роуз, този огън няма да запали искри в тялото ми, след като той осъществи любовното сливане с такъв гняв и безогледност. Този път няма да се предам…

Устните му се притискаха жадно към нейните, милваха шията и гърдите й, горещият му дъх разпали пламъците. Тя се бореше с всички сили срещу неканените чувства и накрая захълца отчаяно, защото не можеше да му устои.