Хедър Греъм - Интриги

Той препусна бързо през гората и скоро двамата пристигнаха в малко село, което принадлежеше към земите му. В средата на селото се издигаше дървена черква. Торфените огньове пред къщите разпространяваха отвратителна миризма. Между схлупените къщи се разхождаха крави, кози и кокошки. Преждевременно състарени мъже и жени работеха и наглеждаха мръсните си парцаливи деца. От църквата излезе млад свещеник, облечен целият в черно с изключение на бялата якичка.

— Милорд Дефорт! — извика той и се усмихна любезно. — Каква чест? Какво ви води при нас?

— Искам да се запознаете с жена ми, отец Флагърти — отговори Пиърс, без да слиза от коня си. — Представям ви лейди Роуз Дефорт. Тя пожела да направи подарък на тези добри хора — обясни той, вдигна торбичката и я хвърли в ръцете на свещеника.

Роуз едва не извика. Това бяха всичките й пари!

Отец Флагърти отвори кесията и онова, което видя, отне дъха му. Когато отново вдигна глава към Роуз, очите му бяха пълни със сълзи на благодарност и тя изпита дълбок срам. Какво от това, че беше загубила златото си — видът на тези бедни хора я накара да разбере, че парите ще послужат за благородна цел. Може би трябваше да благодари на Пиърс, макар че той го беше направил само за да й попречи да избяга.

— Благодаря ви, милейди! — промълви трогнато отец Флагърти и се поклони дълбоко. — Много мило от ваша страна, че сте подтикнали херцога към тази благородна постъпка…

— Парите принадлежат на жена ми, отче — прекъсна го нетърпеливо Пиърс.

— Тогава още веднъж ви изказвам най-искрената си благодарност, милейди. Ще моля Всемогъщия да ви закриля.

Роуз много искаше да се скрие зад гърба на мъжа си.

— О, моля ви, отче… Давам ви тези пари от цялото си сърце. Използвайте ги за доброто на тези бедни хора.

— Заповядайте в дома ми, милорд, милейди, и споделете скромния ми хляб…

— За съжаление нямаме никакво време, отче. Чака ме много работа. Сбогом, добри хора! — Пиърс обърна рязко жребеца си и препусна обратно към замъка. — Щастлива ли си сега, мила моя? — попита предизвикателно той.

Тя се опита да се отдръпне от него, за да не усеща с гърба си мускулестите му гърди. Щастлива! Можеше да му отговори, че по цели нощи лежи будна, измъчвана от горчиви самообвинения и непознати досега чувства, именно защото се чувстваше толкова абсурдно щастлива.

Роуз не разбираше какво става с нея. Двамата се любеха всяка нощ, но още на разсъмване Пиърс скачаше от леглото и изчезваше. Тя беше убедена, че мъжът й търси лейди Ан. Макар да й желаеше само най-доброто, тя започна да се ядосва. Не можеше да понесе копнежа, който я обземаше при приближаването на нощта, нетърпението, с което чакаше да чуе стъпките му. Той я бе нарекъл утешителна печалба. Сърцето му все още принадлежеше на Ан.

— Парите ми попаднаха в ръцете на добри хора, които се нуждаят от тях — отговори спокойно тя.

— Това ли беше твоето намерение?

— Исках само да изляза на езда и не разбирам защо ми попречи да се поразходя, след като ти прекарваш дните си в…

— В какво? — прекъсна я сърдито той.

— В търсене на друга жена! — изфуча ядно тя и зачака с трепет избухването му. Но Пиърс остана мълчалив и мрачен.

Двамата се върнаха в обора и той насочи Беоулф към обора. Младият ратай се втурна да ги посрещне.

— Милорд, кобилата на милейди се върна сама! Така се уплашихме…

— Милейди е добре — увери го с усмивка Пиърс. — За съжаление тя не познава земите ми и за в бъдеще ще излиза само с мен.

Той скочи от коня и протегна ръце към жена си. Роуз го погледна с безпомощна ярост. Слезе от седлото, обърна му гръб и се запъти към входа на главната кула.

— Роуз! — извика подире й Пиърс, но тя не му обърна внимание и продължи пътя си. Мъжът успя да я настигне едва в залата. — По дяволите…

— Нали съм твоя пленница? — изсъска разярено тя. — Господи, колко си отвратителен! — Тя се нахвърли върху него, готова да му издере очите. Пиърс усети огромно желание да я удари, но се въздържа. Не можеше да се отнесе грубо към жена си в присъствието на Джефри, Гарт и другите слуги, които бяха дотичали в залата, за да видят какво става. А сълзите в очите й затрогнаха сърцето му.

— Стига с тези глупости, Роуз! — заповяда властно той и сграбчи китките й. — Да, ходих да търся Ан. Но също така бях в Лондон и възложих на капитаните си да се осведомят за съдбата на камериерката ти. Днес получих отговор. Мери Кейт е жива и здрава и пътува към Вирджиния.

Роуз го погледна смаяно и отстъпи крачка назад. Забеляза Джефри и другите слуги и се изчерви цялата.