Хедър Греъм - Интриги

— Ще направиш ли това за мен? — Тя се обърна към него и го погледна умолително. Сърцето му се сви от болка. Гордата, своенравна, смела Роуз Удбайн, това диво зверче, което постоянно късаше нервите му… Тя обичаше искрено прислужницата си и това го трогна.

— Да, обещавам да направя всичко, за да я открия.

— Благодаря ти — прошепна тя.

— А сега се опитай да поспиш.

Тя му обърна гръб и той я привлече към себе си.

Роуз затвори очи, но сънят не идваше.

— Ти продължаваш да обичаш лейди Ан…

— И какво от това? — попита сънено той.

— Не разбирам как можеш да се любиш с мен…

Тя беше права. Никога не беше изневерявал на Ан. Нито докато живееше в двора с многобройните му изкушения, нито докато пътуваше с краля. Отказваше дори на приятелите си, които го канеха да се позабавляват с най-красивите градски проститутки. Досега не се беше съмнявал в любовта си към Ан.

Трябваше обаче да признае, че никога не бе изпитвал такава невероятна наслада като тази нощ с Роуз. Никога не беше желал Ан с такава сила, както сега желаеше малката червенокоса вещица, която беше станала негова жена. По и никога нямаше да и позволи да узнае какво въздействие упражняваше върху него — и то не само върху сетивата, но и върху душата му.

— Сега няма да говорим за това — отвърна сърдито той.

— Но аз…

— Тихо! Ти си моята красива херцогиня, моята утешителна печалба за загубата на Ан. Препоръчвам ти да не поставяш на изпитание търпението ми, скъпа. Ако ме раздразниш още малко, ще се изкуша да упражня отново съпружеските си права.

Роуз млъкна уплашено и се постара да остане неподвижна. Само сърцето й биеше като лудо.

Само да можеше най-после да заспи! В тялото му отново се надигна буря, която не му даваше покой. След малко дълбокото й, равномерно дишане му подсказа, че съпругата му е заспала.

Ароматът на косата й го удари в носа, топлата, коприненомека кожа, която се триеше в гърдите му, събуди отново желанието да я има. Как бе успяла да го омагьоса с красотата си? Дали страстта му щеше някога да угасне?

Той помилва косата й, докосна меката буза и усети влагата на сълзите й. Дръзката, упорита Роуз бе заспала с разплакани очи.

Той я притисна нежно до себе си и долепи устни до рамото й. Никога нямаше да признае пред себе си, че е започнал да се влюбва в нея.

Замъкът Дефорт, семейното имение на Пиърс беше обляно от слънчева светлина. Бе построен скоро след пристигането на Уилям, нормандския завоевател, в Англия и представляваше грамада от камъни и пръст, достатъчно яка, за да обезкуражи англосаксонците, които се бяха изпокрили по горите след битката при Хейстингс. Господарите на замъка бяха извършили редица промени. След като опасността от неприятелски нападения отмина, в дебелите стени бяха избити прозорци. Семейството се възползва от богатството си, за да обзаведе дома си с удобни и красиви мебели. Елегантни гоблени красяха студените стени, персийски килими покриваха подовете, пъстри стъклени прозорци придаваха особен блясък на дъбовите и махагонови мебели.

Дефортови бяха преживели кървавото господство на последните Плантагенети, Тюдорите, та чак до времето на Стюартите, и бяха успели да запазят голяма част от земите си. Дори когато Кромуел стана лорд-протектор, а бащата на Пиърс трябваше да плати с главата си за верността към краля, именията и къщите на семейството останаха недокоснати. Ако бяха посмели да прогонят красивата и добра майка на Пиърс от дома й, народът щеше да въстане. Кромуел беше достатъчно умен, за да си затвори очите — надарен с онзи остър ум, който беше осигурил на буржоазията господството над цяла Англия. Той остави лейди Дефорт на мира. Тя продължи да управлява семейното имущество и да пише редовно на сина си, който последва Чарлз II в Шотландия, а после и на континента, за да го информира за събитията в Англия.

Едва при триумфалното завръщане на краля и възкачването му на трона Пиърс узна за болестта на майка си. Като че ли беше чакала само завръщането му. Тя излезе насреща му в голямата зала на замъка и падна в ръцете му. През нощта получи силен пристъп на треска и му заяви, че вече може да умре на спокойствие и да отнесе на небето при баща му радостната вест за завръщането на сина им. Той я притисна отчаяно до гърдите си и я държа така, докато тя престана да диша.

Вероятно Пиърс и Чарлз се разбираха толкова добре и защото бяха загубили най-милите хора на сърцето си. Това беше направило връзката им още по-здрава.