Хедър Греъм - Интриги

Когато чу тропота на конските копита, Роуз изпадна в паника. Без да погледне назад, тя смушка кобилата си и полетя в галоп.

— Своенравна малка глупачка! — промърмори с усмивка Пиърс и се втурна да я преследва. Едрият жребец настигна без усилие малката кобила.

— Ще се убиеш! — изкрещя Пиърс и препусна редом с нея. Тя се извърна и го погледна със страх. В същия момент уплашената кобила се втурна право напред, без да обръща внимание на огромните дървета, които препречваха пътя й. Роуз беше най-добрата ездачка, която беше виждал някога, но в тази ситуация не можеше да стори почти нищо, за да обуздае полудялото животно.

— По дяволите! — изрева той, грабна я с две ръце и я изтегли на гърба на жребеца си. Кобилата продължи бесния си галоп, но Беоулф спря послушно. Всичко щеше да бъде наред, ако Роуз не се отбраняваше с всичка сила срещу прегръдката му. Двамата полетяха към земята и Пиърс се приземи по гръб на твърдата земя. Роуз падна върху него.

— Какво правиш? — изпъшка обвиняващо тя.

Мъжът я погледна изумено.

— Позволих си да ти спася живота.

— Ако не се беше втурнал да ме преследваш…

— А ти защо се опита да се измъкнеш тайно?

— Исках само да се поразходя. — Това беше лъжа и двамата го знаеха. Бузите й пламтяха тъмночервени.

Пиърс изкриви подигравателно устни.

— Какво възнамеряваше да направиш?

Тя се опита да се изправи, но ръцете му я притискаха безмилостно.

— Исках да разгледам околността.

Без да я пуска, Пиърс се изправи бавно и предпазливо. Имаше чувството, че половината му кости са изпочупени. Изпитваше ужасни болки в гърба, но Роуз не биваше да го узнае. Ако не внимаваше, тя щеше отново да го нарече стар мъж. Едва бе успял да се изправи, когато чу някакъв звън. Тя се възползва от помощта му, скочи и инстинктивно се отдръпна назад. Той направи няколко крачки към нея и лицето му помрачня.

— Какъв е този шум, скъпа?

— Нищо няма!

Той разгърна наметката й и видя, че е облечена в проста памучна рокля. Звънът идваше изпод полата. Пиърс посегна и измъкна малка кесия. Роуз извика сърдито и се опита да му я отнеме, макар да знаеше, че не е достатъчно силна да го стори.

Мъжът се засмя, вдигна кесията към ухото си и я разклати.

— Господи, колко много пари!

Тя се изчерви още повече, но издържа на погледа му.

— Парите са мои.

— Може би. А може би не.

— Аз съм богата. Много богата.

— Може би. А може би не. Баща ти ми дължи голяма зестра. Всъщност, това няма значение. Накъде се беше запътила? Към Лондон ли? За да се качиш на борда на първия кораб, който ще отплава към Новия свят?

Кръвта отново нахлу в бузите й и издаде истината. Пиърс се опита да овладее гнева и още повече страха си. Може би техният брак не беше сключен на небето, но Роуз беше негова жена. Само за няколко дни бе успяла да го завладее с магията си.

Като си представи какви опасности я дебнеха в Лондон, как щеше да се скита из улиците сама, без придружители — една толкова красива млада лейди с кесия, пълна със злато. Направо му прилоша.

— Знаеш ли, би трябвало да те напердаша, докато посинееш, а после да те затворя в най-високата кула.

Тя се разтрепери, но не отстъпи нито крачка.

— И защо? Ти обикаляш земите си, а аз не мога, така ли? Може би наистина не съм имала друга цел, освен да пообиколя наоколо.

— С кесия, пълна със златни монети?

— Определих ги за бедните. Ето че отново ме обвини несправедливо! — Той я погледна и се възхити на артистичния й талант. — Свали ме грубо от коня, а сега ме обвиняваш в нечестни намерения и…

— Трябваше да те сваля! — прекъсна я сърдито той.

— Ти просто отказваш да приемеш, че яздя по-добре от теб!

— Също толкова малко вярвам във великодушния ти план да раздадеш тези пари на бедните.

— Как си позволяваш? Аз съм наистина великодушна.

— Сериозно? — Той улови ръката й и посочи към изхода на гората. — Тогава ела с мен.

— Къде искаш да ме отведеш?

— Качи се на коня и ще разбереш.

— Къде отиваме? — попита недоверчиво тя.

Пиърс я вдигна на седлото и се метна зад нея. Посегна към юздата и неволно помилва хълбоците й.

— Аз си имам кон — възпротиви се Роуз. — Бедната кобилка е толкова уплашена…

— Надявам се да намери пътя към къщи.

— Къде ме водиш?

— Ще ти помогна да разпределиш парите между бедните.

— Но аз… — започна Роуз и бързо млъкна.

Пиърс се ухили триумфално. Вероятно в кесията бяха всичките пари, с които жена му разполагаше. Тя не беше излъгала, когато каза, че е много богата. Но ако нямаше тези пари, нямаше да има с какво да си плати пътуването до Америка.