Хедър Греъм - Интриги

Пиърс не смееше да се помръдне. Стоеше като омагьосан и чакаше. Роуз се надигна на пръсти и върхът на езика й очерта контурите на устата му. Това сякаш го събуди, той я грабна в прегръдката си, целуна я с луда страст и я остави да усети нарастващото му желание. Напорът да я вземе веднага беше много силен, но той се овладя. Трябваше да остане неподвижен и да изчака по-нататъшните й действия.

Устните й се плъзнаха по шията му, пръстите й милваха мускулестите гърди, последвани от изкусителния танц на езика. Тялото му пулсираше от желание. Той свали халата от раменете й и синьото кадифе падна на пода. Помилва гърба й, усети горещия й дъх на гърдите си, разроши копринената коса. Простена задавено. Искаше да й каже, че е най-изкусната прелъстителка, искаше да я притисне до себе си и да я хвърли на леглото, но беше в плен на възбуждащата игра на езика й и не смееше да се помръдне. Тя помилва корема му, после бавно падна на колене. Започна да го гали интимно с ръце и устни, отначало колебливо, после все по-смело.

Лицето й се скри в черните косъмчета между бедрата му. Той беше толкова смаян, че не успя да сдържи задъхания си вик. Топлият й, трептящ език му доставяше невероятна наслада и само след минута той достигна до оргазъм. От гърлото му се изтръгна дрезгава ругатня, той издърпа жена си да стане и я погледна недоверчиво.

Разкривеното му лице я уплаши.

— Исках да те зарадвам — прошепна плахо тя. Тялото й, обляно от оранжевата светлина на огъня, беше като златен пламък в ръцете му.

Тя му беше дала толкова много, но той искаше още и още. Близостта й го изпълни с властно желание, което му вдъхна нови сили. Положи я върху леглото и изведнъж разбра, че няма търпение за дълга предварителна игра. Нещо в него напираше да се потопи дълбоко в нея, да се забрави. Затова разтвори краката й и проникна устремно в очакващата го утроба. Дивият глад заплашваше да надделее, но той го овладя и започна да се движи бавно и равномерно, за да има възможност да наблюдава лицето на Роуз, да следи ускоряващото се дишане, да възприема всички движения на тялото й. Опрян на лакти, той видя как тя потърси погледа му и бързо сведе ресници. После обърна очи към мястото, където телата им се съединяваха, за да се възхити на съвършено оформените й хълбоци. Неспособен да се сдържа повече, той се задвижи в луд ритъм и отметна глава назад. Тя се надигна насреща му и от устните й излезе задавен вик, който премина в тихо хълцане. Докато тялото му се разтърсваше от тръпките на екстаза, той я държеше в обятията си. Стигна втори път до върха на страстта, не с такава експлозия като преди, но със същото разтърсващо усещане.

Без да я изпуска от обятията си, той се вслуша в дишането й, което бавно се успокояваше в нощната тишина. Когато стаята утихна, той се надигна от леглото и отиде до камината, за да запали една свещ.

Роуз се уви в кадифения си халат. Чувстваше се ужасно неловко. Усети погледа на мъжа си, сведе бързо глава и прехапа устни.

Той отиде при нея, вдигна я на ръце, отнесе я пред камината и се отпусна в едно от креслата. Настани я удобно в скута си и вдигна брадичката й към лицето си.

— Прощавай, но любопитството не ми дава мира. Досега се държеше така, сякаш гореше от желание да ми прережеш гърлото, а тази нощ ме отведе в рая. Какво се крие зад тази внезапна промяна?

Той пусна брадичката й, тя обърна глава настрана и се загледа в огъня.

— Ти си наредил да търсят Мери Кейт…

Обляно от трепкащата светлина на свещта, лицето й му изглеждаше по-красиво от всякога. Колко млада беше тази негова натрапена съпруга, колко омайващо красива и изкушаваща… Може би двамата имаха бъдеще, въпреки всички неблагоприятни обстоятелства около женитбата им.

— Значи си искала да ми благодариш? Тогава ще направя всичко, на което съм способен, за да си осигуря вечната ти благодарност.

Роуз се изчерви и сведе глава.

— Ти не ме разбираш…

Пиърс сложи пръст на устните й.

— Напротив.

— Мери Кейт живее у нас от най-ранното ми детство и означава много за мен. След като ти ме увери, че тя е жива и здрава и пътува към Вирджиния, баща ми вероятно ще пожелае да изрази признателността си, като ти подари един кораб. Но ти си имаш достатъчно.

Пиърс се засмя развеселено, погледна я изпитателно, без да може да разбере дали тя се опитва да го дразни, или говори сериозно.

— Не забравяй, че уважаемият ти баща ми дължи поне един кораб и цял куп пари. Не знам подробностите, но очаквам значителна зестра. Но както и да е — благодарността, която изрази тази нощ, е много по-важна.