Хедър Греъм - Интриги

— Лордът наистина получи този отговор, милейди — намеси се Джефри Дараунт и се усмихна. Пиърс се облегна на каменната стена, скръсти ръце пред гърдите си и погледна втренчено младата си жена.

Гарт се покашля, за да привлече вниманието му.

— Ако вече не се нуждаете от нас, милорд…

— Благодаря, Гарт, можеш да си вървиш — отговори спокойно Пиърс, без да изпуска от очи жена си. Слугите побързаха да се оттеглят.

Роуз не смееше да се помръдне от мястото си. Двамата живееха в замъка вече почти седмица. Той прекарваше дните си навън, но вечер се връщаше в леглото й. И всяка нощ беше различна. Два пъти тя се опита да се скара с него, два пъти се престори на заспала и два пъти направи всичко възможно да лежи като мъртва и да не показва чувствата си. Предстоеше им следващата нощ. Все едно какво щеше да бъде поведението й при появяването му — той я желаеше и щеше да я има. Дори тревогата за съдбата на Ан не можеше да намали желанието му да се люби с Роуз. След първата нощ бе решил да осъществява съпружеските си задължения редовно, за да види кога ще изчезне магията на привличането й. Нищо такова не стана. Дори напротив, желанието му растеше с всяка нощ.

Тя сведе глава за миг, после отговори на погледа му.

— Наистина ли си изпратил корабите си да търсят Мери Кейт?

— Наистина. Каквото и да мислиш за мен, аз те смятам за своя жена. И ако нещо те тревожи или измъчва, ще се старая да реша проблема. Макар че ти непрекъснато се опитваш да вгорчаваш нощите ни.

Роуз побледня.

— Много съм ти благодарна за Мери Кейт — промълви тихо тя, после рязко му обърна гръб и се втурна нагоре по стълбата.

Пиърс я проследи с поглед и изведнъж усети, че не е сам. Гарт стоеше под арката, която водеше към кухнята.

— Искам да вечерям — уведоми го Пиърс. — Донеси ми храната в кабинета.

— Ако позволите, милорд… — Гарт се покашля многозначително. — Бихте могли да вечеряте горе, на масичката от черешово дърво, която стои до леглото. Херцогинята винаги вечеря там.

Пиърс забеляза неодобрението в погледа на стария си слуга и се намръщи грозно. Да вървят по дяволите всички! Тези глупаци също бяха попаднали под властта на красивата му съпруга.

— Ще вечерям в кабинета.

— Както желаете, милорд — отговори Гарт и си придаде измъчено изражение.

Пиърс изруга тихо и отиде в любимото си помещение. Отвори едно от чекмеджетата и извади бутилка от най-добрия си карибски ром. Почти не се докосна до гъстата агнешка супа, която му сервира Гарт, но изпи половин бутилка. Беше към полунощ, когато най-после стана от масата, излезе в залата и се изкачи по голямата извита стълба.

Какво ли го очакваше тази нощ? Беше вече късно и Роуз сигурно се преструваше, че спи. Когато я докоснеше, тя щеше да стисне здраво зъби и да диша дълбоко и равно. В крайна сметка обаче той щеше да се наслади на безмълвния си триумф, защото, колкото и решително да се бореше тя, той познаваше признаците на насладата по лицето й, чуваше тихите й стонове, усещаше буйните движения на хълбоците й. Тя не искаше да го разбере, но беше по природа чувствена и не можеше да потиска страстта си.

Пиърс беше уморен от тази игра. Влезе с въздишка в спалнята и затвори тежката стара врата зад гърба си. В камината гореше огън. На голяма меча кожа бяха поставени две кресла с високи облегалки, заобиколени от етажерки с книги. Мъжът свали жакета си, метна го на креслото до вратата и седна на края на леглото, за да изуе ботушите си.

Когато стана, на лицето му се изписа обърканост. Роуз не беше в леглото. В гърдите му пламна гняв и той се огледа. Нима тази малка глупачка беше предприела нов опит за бягство — посред нощ? Сърцето му заби като безумно, но преди гневът да го е овладял, откри къде е жена му — свита на кълбо в едно от креслата пред камината, загърната в халат от тъмносиньо кадифе. Блестящата кестенява коса беше разпиляна по облегалката, книгата, която беше чела, лежеше на пода до креслото.

Невероятно — тя го беше чакала. И по изключение не се преструваше, а наистина спеше. Пиърс коленичи пред нея.

— Роуз! — прошепна меко той и нежно приглади назад разкошните къдрици. — Не бива да спиш тук. Ще се събудиш с ужасни болки в гърба. — Тя се размърда и той стана, за да я вдигне на ръце. При това забеляза, че е гола под халата.

Роуз се беше изкъпала и измила косата си, от кожата й се излъчваше свеж аромат на цветя. Умората на Пиърс отлетя веднага. Нима жена му е имала намерение да го прелъсти?

Когато усети прегръдката му, Роуз отвори очи и го погледна уплашено, после за негово безкрайно учудване уви ръце около шията му. Той я отнесе до леглото и нежно я положи върху завивката. Докато събличаше ризата и панталона си, тя скочи. Отиде при него, прегърна го и халатът се разтвори. Той усети триенето на меката й гръд, притискането на силното младо тяло. Устните й се плъзнаха по рамото му и го накараха да потрепери.