Хедър Греъм - Интриги

— Нали ти казах, че за всичко беше виновен опиатът! — прошепна отчаяно тя.

— О, не. Мисля, че в теб тлее огънят на страстта. Аз съм в състояние да го изровя от пепелта и да го разпаля с ласки и ще го направя, колкото и да се отвращаваш от мен. Впрочем, имам идея.

— И каква е тя?

Той я пусна, отиде до камината, после отново се върна при нея.

— Хайде да опитаме. Само така можем да разберем наистина ли е виновен опиатът или е имало и нещо друго.

Роуз го погледна стреснато. Застанала насред стаята, обгърната от мекото сияние на огъня, тя изглеждаше неземно красива. Пиърс отново усети мощните вълни на възбудата.

Златната светлина очертаваше съвършената й фигура, запалваше червени искри в косата й, разпиляна като огнена лава по крехките рамене. Красивата буржоазка… Наистина ли нямаше вина за капана, в който го бяха примамили? Всъщност, какво значение имаше това сега? Гърлото му пресъхна, слабините му пареха болезнено и скоро в съзнанието му остана само една мисъл — да я има. Дали беше страст или гняв, или и двете заедно — а може би и много повече…

Той пристъпи отново към Роуз и макар че можеше да избяга, тя не се помръдна. Сърцето й биеше като безумно. Пиърс застана пред нея, без да я докосва, и зачака. Ароматът на тялото й беше сладък като цветето, на което беше наречена. Гърдите й се вдигаха и спускаха в завладяващ ритъм. Смарагдовите й очи изразяваха всички противоречиви чувства, които бушуваха в нея, и издържаха на погледа му, без да трепнат.

— Само във виното ли беше магията? — попита тихо той. — Или и някъде другаде? Сега ще установим къде е истината. — Той я привлече отново към себе си, тя извика тихо и тялото й се скова. — Сега си моя жена, Роуз Удбайн — прошепна в ухото й той. — Винаги си искала да бъдеш господарка на собствената си съдба, но тази нощ господарят ще бъда аз. Кълна ти се, че ще направя всичко, на което съм способен, за да те видя щастлива.

Той я грабна нетърпеливо в прегръдката си и я понесе към сватбеното легло.

Пиърс усети отново странната сребърна магия. Каква беше тази сила, която предизвикваше у него толкова горещ копнеж, че изтласкваше на заден план всички разумни мисли? Той не знаеше, но и не искаше да се занимава с тези въпроси. Положи я внимателно на леглото и легна върху нея. Не знаеше дали тя си спомня първата им нощ, но очевидно нямаше желание да повтори онази буря на чувствата. Решена да се съпротивлява, тя се извиваше под него и се опитваше да се освободи от тежестта на тялото му. Тези възбуждащи движения засилиха още повече желанието му.

— Роуз! — Той преплете пръстите си с нейните и притисна ръцете й от двете страни на възглавницата.

Погледите им се срещнаха. В очите на Роуз имаше гняв и още нещо, което тя се стараеше да скрие. Неловкост или страх?

Пиърс се настани удобно върху хълбоците й, приведе се към лицето й и вкуси отново сладостта на устните й. Преди тя да е успяла да се извърне, той затвори устата й с целувка, не страстна и настойчива, а нежна и изкусителна. След малко се надигна и прочете на лицето й друг страх. Тя си спомняше.

— Защо се бориш с мен? — попита дрезгаво той.

— Това не е истински брак.

— Напротив. Кралят сам те отведе пред олтара. Какво си мислеше? Че ще се омъжиш за мен, а после ще тръгнеш по своя път?

— Ти все още обичаш лейди Ан.

Мъжът въздъхна измъчено. Наистина беше забравил Ан. Макар че Роуз се бореше като тигрица, близостта и сладкият аромат на тялото й бяха прогонили всички мисли за бившата му любовница. Ан! Тя беше загубена за него. Сега беше съпруга на Джеймисън, кралят одобряваше женитбата им и щеше да се погрижи да я запази.

Да върви по дяволите кралят! Пиърс трябваше да се подчини на повелята на честта и да намери бегълците. Трябваше да чуе от устата на Ан, че е приела съдбата си и желае да остане жена на лорд Брайънт.

По-късно. Не тази нощ. Той обичаше Ан, но сега не можеше да предприеме нищо, за да я намери. Освен това сам беше женен.

— Тихо — прошепна властно Пиърс и стисна до болка крехките пръсти на момичето.

Роуз преглътна мъчително.

— Знаеш, че бракът ни е законен — пошепна нещастно тя. — Въпреки това ще отидеш да търсиш Ан и Джеймисън. Той е подготвен за тази среща, а ти си бесен от гняв и ще забравиш всяка предпазливост. Той е коварен и подъл. Сигурно ще намери начин да те убие. И тогава…

— Тогава ще станеш богата вдовица.

— Или ти ще го убиеш и кралят ще бъде принуден да те осъди на смърт чрез обесване. Вероятно ще се съобрази с високото ти положение и ще повика най-добрия си палач, за да ти отсече главата безболезнено.