Хедър Греъм - Интриги

— Каквото и да си направила — отговори меко той, — сега си моя жена. — После пристъпи към нея, но тя се дръпна като опарена и в очите й блесна луд гняв.

— Не се приближавай!

— Само не си въобразявай, че можеш да ме командваш, Роуз. Аз правя само онова, което ми харесва. Богатият ти баща успя да те продаде и сега ми принадлежиш по закон. Ти си лейди Дефорт. И ще те докосвам, колкото си искам.

— Не! — изплака тя.

Мъжът протегна ръка и тя се обърна към вратата, търсейки път за бягство. Той успя да улови пръстите й, а с другата си ръка метна бутилката в камината. Виното се разля с тихо съскане. Пиърс дръпна жена си към себе си, усети мекото й тяло под копринената рокля и възбудата му нарасна. По дяволите! Каква беше тази жена, че постоянно будеше в тялото му горещо желание да я има?

— Не! — Тя се отбраняваше с всички сили, но не можеше да се освободи от желязната му прегръдка. Накрая разбра, че е безполезно да се бори, отпусна ръце и го погледна втренчено.

— Преди час бяхме венчани.

— Ти… не бива да правиш това.

— Кое?

— Да бъдеш с мен… като съпруг със съпругата си. — Очите й бяха пълни със сълзи. — Аз те мразя, а ти се отвращаваш от мен. Обвиняваш ме в страшни неща и аз те презирам за недоверието ти. Защо мислиш, че бих…

— Велики Боже! — изгърмя разярено той. После стисна лицето й между двете си ръце и тя го погледна смаяно. — Не знам какво мисля или изпитвам в този момент. Ти ми причини толкова зло…

— Аз съм ти причинила зло? — повтори слисано тя и затърси думи, с които да изрази чувствата си. Той намекваше за общата им нощ, за съня й. За кошмара. — Ти си свикнал с тези неща. За теб случилото се е без значение, но за мен е катастрофа.

— Наистина ли? Та ти ме прелъсти. Спях си най-спокойно и изведнъж усетих замайващата топлина на тялото ти. Ти ме изтръгна от мъглата на сънищата…

— Не говори глупости! — прекъсна го ядно тя. — Не съм те прелъстила. По-скоро бих прелъстила цяло пигмейско племе!

Мъжът се засмя и поклати глава.

— Ти попадна в много лошо положение, милейди. Вместо за маймуна се омъжи за мен, а сега няма да имаш възможност да прелъстяваш пигмеите.

— Моля те, пусни ме да си отида у дома!

— Ти си в своя дом, мила моя.

— Но аз не мога да бъда твоя жена.

— Въпреки това си.

— Ти не ме искаш.

— Тук се лъжеш. Когато те докоснах, в тялото ми пламна огън, който ме отнесе на небето. Ти ме прелъсти по всички правила на изкуството. Сега твърдиш, че нямаш нищо общо със случилото се, и играеш ролята на оскърбената невинност. Не знам какво да мисля или да вярвам. Понякога съм луд от гняв и съм готов да ти извия красивото вратле. А в следващия миг те желая отчаяно.

— Пусни ме да си отида! — прошепна умолително тя.

Странният израз в очите му, тази неочаквана искреност й се сториха непоносими. Освен това и в нейното тяло започнаха да се разливат горещи вълни.

— Аз не ти причиних болка, Роуз — продължи настойчиво Пиърс. — И сега няма да го направя. Повярвай, ти също ще ме желаеш.

— Не! Тогава бях под влиянието на опиата!

Той отпусна бавно ръце, отстъпи назад и видът на жената срещу него увеличи още повече желанието му. Тези примамливи гърди — той усещаше копринената им мекота под ръката си и копнееше да ги помилва отново. Припомни си и извивката на хълбоците й, добре оформените дълги крака…

Замисленото му лице я уплаши.

— След като не възрази срещу този брак, трябва да докажеш почтеността си и да ми позволиш да имам отделна стая. Не разбираш ли, че сме женени само на хартия?

Мъжът смръщи чело и прокара пръсти по брадичката си, сякаш обмисляше сериозно тази възможност. След малко отговори тихо:

— Не, не мога. Съжалявам.

— Но ние не можем да се понасяме!

— Това е тъжно, но какво да се прави? — Той пристъпи към нея и улови китката й. — Не се опитвай да ме удариш. — В гласа му имаше недвусмислено предупреждение.

— Да знаеш с какво удоволствие бих те убила! — изфуча тя.

— Съмнявам се, че ще успееш. Освен това не вярвам, че си толкова нещастна, макар че се преструваш много умело. Устните ти се отвориха за целувките ми, тялото ти се събуди под ласките ми. А как сладко ме обгръщаха краката ти…

— Всичко беше заради опиата! — опита се да протестира тя.

— Не е виновен опиатът.

— Ще се отбранявам с всички сили! — обеща твърдо тя.

— Не вярвам. Всъщност, това няма значение. Сега сме мъж и жена. — Той я притисна към гърдите си, зарови пръсти в косата й, изви главата й назад. Страстната му целувка задуши протестите й. Езикът му се втурна в сладките дълбини на устата й. Без да обръща внимание на юмручетата, които барабаняха по гърдите му, той продължи да я целува, докато и двамата останаха без дъх и съпротивата й угасна. Едва тогава се отдръпна и я погледна изпитателно. — Онази нощ не те принудих да спиш с мен.