Хедър Греъм - Интриги

— Бих желал да започна брака си в собствения си дом, сир — отговори спокойно Пиърс.

— Мисля, че ще бъде много по-добре да останем тук — възпротиви се Роуз. Струваше й се много по-разумно да продължи да живее в близост до краля. Докато бяха в двора, Пиърс нямаше да посмее да я удуши.

Тихият, заплашителен отговор беше предназначен само за нейните уши.

— Предлагам ти да се съгласиш с мен. В противен случай ще те съблека пред всички присъстващи дами и ще поканя Чарлз на официална сватбена нощ.

Кръвта се отдръпна от бузите й. Да, той беше способен дори на такава низост — да покани всички тези хора в покоите си.

— Да вървим — заповяда спокойно Пиърс.

Кралят я целуна още веднъж по бузата и тя се сбогува с всички присъстващи. Когато излязоха навън, Дефорт я повлече след себе си по дългите коридори и тя трябваше да тича, за да върви в крак с него.

— Багажът ми… — прошепна задъхано тя.

— Слугата ми ще се погрижи.

Щом излязоха в тъмната нощ, той заповяда на притичалия ратай да доведе коня му. Преди да осъзнае какво става с нея, Роуз се озова на гърба на грамадния Беоулф. Дефорт се метна зад нея и тя потръпна от близостта му. Сега щеше да я отведе в замъка си, далече от Лондон, далече от пристанището и кораба, с който се готвеше да избяга в родината си.

— Моля те! — прошепна отчаяно тя, докато препускаха в мрака.

— Какво искаш?

— Не ме отвеждай оттук!

Мъжът мълчеше. Ръцете му я обгърнаха още по-силно. Конят галопираше уверено по тесния път, вятърът биеше в лицата им.

След известно време Пиърс дръпна юздите и слезе от седлото. Наблизо се чу ромонът на поточе. Той поведе коня през гъстия храсталак към брега, за да го напои. През това време Роуз скочи на земята и се огледа страхливо в непознатата гора. Беше готова да избяга където и да било, само да е далеч от съпруга си. Ала преди да е успяла да се помръдне, мъжът сграбчи ръката й.

— Какво си намислила?

— Ти не ме искаш! — извика отчаяно тя. — Пусни ме да си отида, умолявам те! Ще намеря пътя за Лондон и ще се кача на някой кораб…

— Ти си луда! Никога не бих те пуснал сама в гората посред нощ!

— Но ти…

— Нима не разбираш? — Той поклати невярващо глава. — Ние сме женени, ти си моя съпруга. Затова ще правиш каквото ти казвам, ще отидеш там, където съм и аз.

— Искам да се върна в къщи! Все някак ще ти избягам!

— Но не и тази нощ. — Той я вдигна и я сложи отново на седлото. После се метна зад нея и отново препуснаха в нощта. Роуз не видя почти нищо от стария замък на дедите му, мярна й се само кулата, която стърчеше високо в звездното небе. Минаха по подвижния мост и когато влязоха в двора, от всички страни се втурнаха слуги, за да посрещнат господаря си.

Пиърс й помогна да слезе от седлото и я отведе в голямата зала. Там ги чакаше възрастен мъж с доста изтощен вид.

— Милейди! — поздрави той и се сниши в дълбок поклон. — Най-сърдечно ви поздравявам с добре дошла в новия ви дом. Уверявам ви, че всяко ваше желание ще бъде изпълнено.

— Благодаря, Гарт — отговори нетърпеливо Пиърс. — Денят беше дълъг и уморителен. Лейди Роуз ще се запознае с домакинството утре сутринта. Сега трябва да ни извиниш. — Вместо да поведе учтиво жена си по стълбата, той я повлече след себе си.

Двамата влязоха в разкошно обзаведените господарски покои. Първо беше голямата дневна, след нея спалнята. Леглото беше украсено с висок балдахин със завеси. В камината пращеше буен огън.

Завивката беше отметната, нощницата на новата господарка също беше готова. На черната меча кожа пред огъня бяха поставени бутилка вино и две чаши. Роуз огледа непознатата обстановка и осъзна по-болезнено от всякога в какво положение се намира. Сама с него. Пленница в замъка му. В частните му покои. Негова съпруга. Нямаше как да избяга. Погледът му беше недвусмислено заплашителен. Без да я изпуска от очи, той отиде до камината и отпи голяма глътка направо от бутилката.

— Негодник! — изсъска ядно тя. — Как можа да допуснеш това?

— Както вече казах, — реших да се примиря с положението си.

— Защото искаш да ме накажеш! — обвини го сърдито тя.

Мъжът вдигна тъмните си вежди.

— А ти заслужила ли си наказание?

— Ти си глупак! — Очите й се напълниха със сълзи. — Ще те мразя, докато съм жива. Как можеш да бъдеш толкова сляп и да вярваш, че съм участвала в онзи мръсен заговор? Това не е истина!

Отчаянието в гласа й го накара да наостри уши. Ако наистина беше съучастница на Джеймисън и Джером, значи беше съвършена артистка.